понеделник, 23 декември 2013 г.

Откровение



Приятни мигове със силно еспресо сутрин, обвиващо те в пара и поздрав от далеч, ти разведряват деня.
Топлината на чаша горещ чай със сладостта на лъжичка мед заедно с уюта на едно родопско одеяло и компанията на една добра книга - оставяш вън света и се срещаш със себе си.
Ароматът на запалената свещ в късния, влажен следобед и мекия ѝ пламък те разпускат и дават нужното добро настроение и доза романтика за вечерта...
Мога да изброявам и още - все малки ежедневни удоволствия, които си създавам сама. Мигове, в които се наслаждаваш на живота и които го правят приятен.
А за онзи момент - мигът с голямо М, за него трябват двама.
Онзи миг, който превръща живота ти от приятно ежедневие във вълнуващо приключение; който не минава в забвение, а се превръща в скъп спомен.
Споделеният миг, той е откровение.
Откровение, което носи едно определено име...

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Любов се чувства, не се мери


 
С какво измерва се една любов
и може ли въобще да се измери?
Защо на топлия сърдечен зов
все търсим мярка как да вземем?
 
Защо измъчваме с въпроси?
И време искаме, и жертви,
за да сме сигурни... в какво ли?
Любов се чувства, не се мери!




 





вторник, 17 декември 2013 г.

Да подариш мисъл


Време за подаръци. 
Навечерието на Коледа и Нова година е пълно с обещания.
Тези дни съм заета точно с това - как да изненадам приятно любимите хора. Желанието ми е да намеря онзи подарък, който е единствен, перфектен за този момент. Точно този, който ще се помни и изненадата от който е най-вълнуваща. За това е и толкова трудно, затова и не правя компромиси, и не се задоволявам с първата ми попаднала пред очите дреболия. Отнема време, понякога и нерви, но влагам себе си изцяло. Искам получаващият го да усети всичко онова, което ме е накарал да почувствам. Защото знам, че човекът не разопакова просто един подарък. Разопакова и мисълта ми за него.

Под елхата



Под елхата ми е празно.
Но покрай нея е пълно.
И сърцето ми също.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Седмото небе



  
Раздаване, това е то. Капитулация.
И отказ от предишните си думи.
Изчезва даже всяка пунктуация,
когато безнадеждно ти се влюбиш.

Забравяне на грешки, опрощаване.
А новите? Направо са несъществуващи.
Превземат те със твоето себеотдаване,
критичната ти летва е пред срутване.

Подаваш ножа сам и то с усмивка,
прехвърляш волята си в чуждите ръце.
А те свободни са да ти направят примка,
докато всъщност чакаш седмото небе.








сряда, 4 декември 2013 г.

За една отплата




Най-трудно е, когато сложиш на везната това, което искаш и онова, което всъщност получаваш.
Няма равновесие.
Желанията са винаги повече, дори и само с една идея и би трябвало да натежат. Да, би трябвало.
Та нали за това човек се бори цял живот - да осъществи желанията си. Съгласява се на компромиси, прави жертви, заобикаля препятствия, разбива прегради, полага грижи, влага любов...
Но в края на краищата натежава това, което получаваш - обич, уважение, признание, приемане, подкрепа, всеотдайност.
Независимо дали е част от желанията ти или не, полученото е това, което те ръководи при вземането на решения.
Защото за всяко свое усилие човек е устроен така, че да търси отплата.
А отплатата определя кои желания си заслужават борбата и кои не.

Пък дори и да е само една усмивка.

неделя, 1 декември 2013 г.

ХВЪРЛЯЙ ЗАРА

сряда, 27 ноември 2013 г.

Голи очи




Искам да видя очите ти голи,
но доброволно от тебе съблечени,
доверчиво посрещащи моите
и готови да бъдат прочетени.


Каквото имаш, приемам за свое –
всеки страх, самота или липса.
Споделеното прави ме твоя.
Любовта е жажда за истина.


Ще видиш моите вече така,
от всяко було напълно лишени.
Ще се срещнем само с поглед сега,
нека запазим душите си цели.


Ако можем…



сряда, 20 ноември 2013 г.

Осезаем


Пълнолуние и чаша кафе
са виновни, че слушам нощта.
Небе лениво стеле кадифе
под перфектния звук – тишина.

Полюлява се в страстна съблазън
мисълта ми в синхрон с песента
на мълчаливи струни – отрязани
гласове на копнеж в немота.

И превързва очите ми с дим,
изтеглен от горящата роба.
Свлича я бавно по тяло без грим,
с китки в окови оставя ме гола.

Милва бавно по кожата хладна,
настръхнала под ваещи пръсти.
Пируват с теб сетивата ми жадни.
Мисълта ефимерна е... осезаем си всъщност.

неделя, 17 ноември 2013 г.

вярвам...

събота, 16 ноември 2013 г.

Затворени желания





Колко затворени желания, заключени в онова ъгълче, което си е само твое. В очакване на Момента...
Дали наистина има подходящ момент за всичко и трябва да го изчакаме? Или по-добре да превием времето и да го нагласим според нуждите си? Как решавате кога да изчакате и кога да реагирате - 
Логика или Интуиция?

Follow

Да не искаш да мислиш за нея...


понеделник, 11 ноември 2013 г.

Понякога ми се иска да не се оказвам права...

Понякога ми се иска да не се оказвам права. В онези моменти, неприятните. Иска ми се да греша. Да греша в преценката си, в предчувствията си, в инстинкта си. Дори и да ми го натякват, подчертават, отбелязват - само и само да е другояче. Но не и това, което е...

Намираш ли ме в себе си...



Бягай,

бягай далеч.
Бягай от смелостта,
от прямотата и честността,
от открития поглед.
Бягай от достойнството,
от обещание и ангажимент,
от грижата за някого.
Бягай от спонтанността,
от лекотата на истината,
от непринудеността.
Бягай от съвестта,
от неудобните въпроси
и още по-неудобните чувства.
Бягай от диалога,
от конфронтацията,
от търсене на отговори.
Бягай от всеотдайността
от доверието и постоянството,
от приятелството и любовта.
Бягай от протегнатата ръка,
от уюта на сърцето ми,
от предаността на душата ми.
Бягай,
бягай далеч,
бягай от мен.
Намираш ли ме в себе си,
остани.
Ако не,
бягай!







петък, 8 ноември 2013 г.

Есенно / Autunnale

Валят листа.                                                                       Piovono le foglie.
По нотите на Бах танцуват реквием.                               Sulle note di Bach requiem ballano.
Очаква ги смъртта.                                                            La morte è sulla soglia.
Нехайни, в пирует към прегръдката ѝ са поели.            Incoscienti, in piruet nelle sue braccia cadano.


сряда, 6 ноември 2013 г.

понеделник, 4 ноември 2013 г.

На прага



Застанала на прага съм.
Да вляза значи да изляза
и да остана там.
Не знам.
Промяната не буди страх.
Дали не е измамно равновесие
сигурността да виждаш тоз и онзи свят?
Единият със сигурност ще бъде мой.
Сега избирам кой.



четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Мисли по Халоуин










В последната нощ на октомври някои жени са в пълния си блясък - могат да покажат същността си без да изплашат никого.


*
В тази нощ мъжете обаче са подготвени - дали ще е неимоверно сладка или ще е смразяващо страшна - със сигурност изненада ще има.


*
Чудя се защо празникът на жената не се премести на 31 октомври. В крайна сметка всички ние  сме малки  магьосници, изкусно криещи се зад чувствителност, шесто чувство и обладаващ поглед. Е, има и изключения, но те са потвърждение на правилото.../тук празните тикви нямат нищо общо/


*
Аз пък не мога да разбера мъжете - използват нарицателното „вещица“, пък нямат нищо против да бъдат омагьосани от жена.


*
По Хeлоуин може да се шегуваш без последствия и с когото не трябва, стига да имаш нужния костюм.


*
Ако не вярваш в магията, ще ти се случват само лоши шеги.


*
Искам да видя колко добре може да изглежда мъж на метла...

вторник, 29 октомври 2013 г.

...

..променя..

 
Това, което не можеш да промениш, те променя.
 

събота, 26 октомври 2013 г.

За да живееш истински и пълноценно...



За да живееш истински и пълноценно, направи това, 
което най-много се страхуваш да направиш.

По свой си начин

Всеки показва любовта по свой си начин, 
трябва само да го разбереш...



 
     
     



 

...

събота, 19 октомври 2013 г.

Бъди...



Бъди това, което си и когото трябва ще те оцени.


петък, 18 октомври 2013 г.

Силата...


Силата на един човек е в преодоляното.

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

***



Дръж близо до себе си хората, които успяват да те разсмиват. Защото да те ядосват всички са в състояние.

сряда, 16 октомври 2013 г.

събота, 12 октомври 2013 г.

Пукнатини и отношения

 
Приказката за счупената чиния е добре позната: когато я захвърлиш на пода и се счупи, дори и да я залепиш и ѝ поискаш извинение, няма да се върне както преди. Използва се често като назидание заедно с:
Казана дума - хвърлен камък...
Да, добре. И щеше да е точно така, ако бяхме чинии, но не сме. Думата може да рани, но можеш и да поискаш извинение. Нямало да бъде същото. Ами зависи. От това до колко можем да се поставим на мястото на другия и да разберем мотивите му, доколко можем да прощаваме . А също и да признаем собствените си грешки. Това би ни дало способността да придаваме нужната тежест на нашите думи и на думите на другите. Правилната тежест. Защото отношенията са между двама, не сме сами- двама грешат. Би трябвало по-често да си го напомняме. 
Именно тези пукнатини, останали след залепването, ни напомнят, че сме хора, а не чинии.

събота, 5 октомври 2013 г.

Мисли на глас

Винаги съм се чудела какво кара хората да бъдат злобни. Наистина ли това им носи удовлетворение или е само един вид отмъщение за нещо си, което не са успели да преживеят?! Едва ли има еднозначен отговор, но вярвам, че всичко е до характер и възпитание. И най-вече до желание. Всеки един от нас, поне веднъж в живота си, е искал да обиди, нарани, унижи, потъпче някого. Но човек сам избира да бъде това, което иска; да се държи по определен начин; да покаже определено отношение. А за съзнателно причиненото зло няма оправдание.

петък, 4 октомври 2013 г.

СПОМЕН ЗА ЛЯТО


По стъпките ти, лято, аз ще тръгна,

за да прикрия моите следи.
Полята твои житни ще разгърна,
за да ги смеся с моите коси.
С безгрижието твое ще въздъхна,
за да изчезнат болка и тъга
и в сивото на погледа ще пръсна
от цветното на твоята дъга.
В славеевите трели ще заглъхна
трептенето на немия ми глас.
Дъждовните ти капки ще погълнат
сълзите ми и няма да горчат.
С внезапната ти буря ще се слея,
ще се разбия в морските вълни.
Ще изчезна бавно...Споменът за мене
ще се завърне, върнеш ли се ти.


30/07/2013










сряда, 2 октомври 2013 г.

Защото вярват в мене



Родила съм се падаща звезда -
самотна, без изказано желание.
По пътя си все търсех светлина,
а аз самата съм била послание.

В отговор на нечие очакване
и в търсене на моята ярка диря,
очи в небето впити до приплакване
усмихват се, когато ме намират.

Запалила искрата вътре в тях,
сърцата потопени в самота
изплуват и започват да трептят,
очаквайки отново любовта.


Огряла крачки нечии колебливи,
уверени да станат в тъмно време.
Надежда малка дала, тя крепи ги -
и всичко туй, защото вярват в мене.



понеделник, 30 септември 2013 г.

Зеници в пламъци



Все още пари, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.

На плажните чадъри се затварят
крилата сенчести, притихват уморени.
Самотни стъпки в пясъка остават,
от вятъра подгонени изчезват в спомен.

И само пяната на морската вълна
прегръща се с брега, замрял внезапно.
Нашепва обещания за грях.
Отдръпва се, за да го погълне после жадно.

С ухание на водорасли, с вкус на сол
целувам бавно този миг последен.
Зеници в пламъци под клепките трептят
с искрите летни, превърнали се в есен.


петък, 27 септември 2013 г.

А аз те чаках все на този път


За миг разкъса се ефирният воал,
обвиващ ни във нежност.
Неверие обгърна те без капка жал
и нокти впи небрежно
в плътта ти. Отровата си вля,

неделя, 22 септември 2013 г.

Ще се събудя



Ще се събудя в утрото окъпано
от свежи капчици роса,
непаметна за мислите объркани,
изгонили сънят ми вечерта.

Ще се усмихна със очи притворени
от слънчевия лъч игрив,
че в топлината му изчезват спомени
горчиви и с оттенък сив.

Ще се закича с розата ми подарена
от някой, но не помня кой.
Единствено ръката в кръв обагрена
ще смути приличния покой.

Ще попия с устни тази капка алена -
от шипът е изтръгната сълза.
Нали за всяка радост, осъзнала съм,
в живота плащаш ти цена.

Ще отплавам към далечни хоризонти,
където няма дългове и грях.
Заплатила съм си всеки смях и стон, и
свободните криле си пожелах.
                                           
Ще се събудя... 

събота, 21 септември 2013 г.

Ако хората са точни...

четвъртък, 19 септември 2013 г.

Прости сърце



Намерих камък, странен ми се стори -
излъчваше самотност и тъга.
И някак си подех да му говоря
свободно, с нежност - ей така.
В ръце го взех, притиснах леко длани
и дадох му от моята топлина.
Погалих ласкаво страните му раздрани,
нашепвайки упойващи слова.
Сълза отроних, после още една.
Погълна я, попи неутолимо -
живецът в нея вътрешно го сгря,
започна да трепти неудържимо...
И в мен се счупи нещо, преобърна
света ми, трепнат коленете.
Не камък, а едно сърце посърнало
обикнах за живот. 
Прости сърце...
Създадох кладенец от моите сълзи
в пустинната, сломена му душа.
И тоз оазис тайнствен го откри
на друга, приютена там сега.




сряда, 18 септември 2013 г.

Всяко ново познанство...

 

Всяко ново познанство ти обогатява биографията...
с клюки.

понеделник, 16 септември 2013 г.

Душата ми е северно сияние



Усещам те дори от разстояние -
изпълваш ме, изобщо нямаш лимит. 
Душата ми е северно сияние -
трепти в окраски от лъчите сини
на струните, докоснати едва
от мислите ти, съкровени и потайни.
Те струни са на твоята душа
и с моите мисли затрептяват до сияйност.



събота, 14 септември 2013 г.

В душата ми вали...



В душата ми вали.
Хладно е, потръпвам.
Обгръщам с ледени ръце
раменете си прегърбени.
Усещам дланите -
все търсещи онези рамене.

понеделник, 9 септември 2013 г.

Ако ти си отидеш за миг...

При спор...

Не взимай...

неделя, 8 септември 2013 г.

Да бъдеш жена...

Есенна палитра


... всеки се променя и аз не се чувствам същият...

четвъртък, 5 септември 2013 г.

Отношение



Никога няма да видиш гърба ми, 

дори да не искаш да видиш лицето ми!

Когато казваш...









Когато казваш „обичам те“, 
ти даваш обещание на нечие сърце. 
Постарай се да го изпълниш.

неделя, 1 септември 2013 г.

Септември



Изпълнен с топлите лъчи на лятото,
разхладèн от неочакван дъжд,
дълбоко пазещ отпечатъка
на среща със съдбовен мъж,
светът обърнал на тъга
в бодливи спомени да се завръща,
изплакан с капещи листа,
с обятия-мъгла прегръщан,
септември е на моя път -
познат, примамливо омаен,
на морната душа за отдих кът
сред бръчки от посоките незнайни.





неделя, 25 август 2013 г.

...



Време за ваканция!

Бившите



Бившите?

В миналото се оставят чувствата,  не хората

понеделник, 19 август 2013 г.

И се влюбваш така...



И  влюбваш така - без причина. Просто си воден от едно почти шесто чувство, от едно настръхване на кожата, от един инстинкт. Онзи инстинкт, който те кара да се сближиш с един човек, без да знаеш защо...

събота, 17 август 2013 г.

Да покажеш...

 
Трудно е да покажеш толкова много... на някой, който нищо не вижда...

четвъртък, 15 август 2013 г.

Очаквания




Хората казват, че предпочитат да нямат очаквания, за да не се разочароват. А ако не бъдеш какъвто те искат, не те допускат до себе си. Не те разбират, когато им говориш, извъртат думите ти, тълкуват ги по собствен начин, без да ги е грижа какво си искал да кажеш. Важното е да отговаря на техните разбирания и (о, не!) очаквания. Всъщност винаги очакват прекалено много - да си точно като тях.

сряда, 14 август 2013 г.

Пухче от глухарче


Н
е мога да говоря, ти добре го знаеш.
Не съм дарена с празно сладкодумие.
Затуй и пиша, и дано да се познаеш
сред стиховете на съзнателно безумие.
Така е, лудост е, не мога иначе -
това е да обичаш до безвремие.
И все едно е как ще ме наричаш -
с любов отвръщам, не с презрение.
Не можеш промени туй що е в мен.
Да кажеш "край" не стига да изтриеш
душата ми,  останала във плен
на твоята, 
на туй що опитваш се да  скриеш.
Не мога да не виждам твоите рани,
отварящи дълбоки в моята плът.
Не мога да се спра да искам само
да те изцеля от болката, когат' кървят.
От думите, забити с настървение
и пълни с жлъч - да могат да ранят,
извличам аз отрова и съмнение,
дано изчистени да почнат да текат.
И все едно дали ще ме обичаш
или намразиш - (за тебе) все ще ме боли.
Дори да продължаваш да отричаш,
душата ти добра видях преди.
И може би виновна съм, че ти
показах малко или нищо даже.
А може би пък беше прекалено и
затуй реши така да ме накажеш.
„Свободна“, като пухче от глухарче
да се рея ме остави във нощта.
Но вятърът сърцето чу и знае, че
единствено до теб ще долетя.








четвъртък, 8 август 2013 г.

Според сърцето



Най-добре е да направиш това, което ти диктува сърцето за правилно.
Защото дали си го направил, или не си го направил -
все едно, ще те критикуват винаги.