четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Едно желание



Не искам да те зървам, не и ти -
лицето ти не бива да го зная.
А позвъниш ли - моля те, мълчи!
Гласът ти нека да остане тайна.
Ще сложа шал на моите очи,
облечена единствено по кожа.
Ще чуеш как сърцето ми шепти,
че няма за какво да се тревожиш.
Като подарък просто ме вземи.
Не питай и не искай ти да знаеш
обичам или мразя  - остави....
Поискам ли те  - туй ще бъде краят!

вторник, 25 февруари 2014 г.

Да те пусна


Отдалечаваш се, защо го криеш?
Нишката обтяга се до скъсване.
В бягството дали ще се изтрие
или ще е с ластично завръщане?

Дали тъкана с разговори, с чувства
тя с времето превърна се в окова?
И жестове. Последният е да те пусна –
да се откриеш в нишка нова. 

















неделя, 23 февруари 2014 г.

sentire...




Mi piace il verbo sentire. Sentire il rumore del mare, sentirne l’odore. Sentire il suono della pioggia che ti bagna le labbra. Sentire l’odore di chi ami, sentirne la voce e sentirlo col Cuore. Sentire è il verbo delle emozioni, ci si sdraia sulla schiena del mondo e si sente...
Alda Merini
○●○
Харесвам глаголът чувам/чувствам. Да чуеш шумът на морето, да почувстваш мириса му. Да чуеш ромона на дъжда, който мокри устните ти. Да почустваш аромата на този, когото обичаш, да чуеш гласа му и да го почувстваш със Сърцето. Чувствам/чувам е глаголът на емоциите, излегваш се на гръбнака на света и чувстваш/чуваш...
Алда Мерини

“sentire“ е глагол в италианския език с няколко значения/чувам, чувствам, усещам, долавям/ и при превод се губи част от очарованието. Опитах се да предам една прекрасна мисъл на една от любимите ми поетеси ‪#‎AldaMerini‬
 ‪#‎nanito‬

интимно?

събота, 22 февруари 2014 г.

„Совите не са това, което са“

Помните ли фразата „Совите не са това, което са“ от Туин Пийкс? Своеобразен начин, за да се каже - не се спирай на очевидното, дори да е очевадно. Питам се, толкова ли е трудно? Нямам време за много размишления в момента, но ми се ще все повече хора да си задават въпроси, вместо да приемат очевадното. Нали там се крие мъдростта - във въпросите, не в отговорите. И въпросите ни правят независими, а не разни кукли на конци, движени с очевадни заключения. А Вие как мислите?
#nanito

вторник, 18 февруари 2014 г.

Глад


Липсата на доверие убива.
Убива малко по малко всичко.
Не успяваш да се радваш на нищо
от това, което ти дават.
Защото все те яде съмнението
дали е искренo.
И колкото повече те яде съмнението,
толкова по-голям глад имаш ти самия.
Глад трудно утолим
и също толкова разяждащ.
Един огромен глад за опровержение,
което може и никога да не дойде.
И тогава съмнението те изяжда докрай.
Изгризва всяко желание,
искрица надежда
или стремеж.
И не остава нищо повече
за потвърждение
или опровержение.
Изведнъж изчезва и гладът,
и се чувставш заситен
с безразличие.


понеделник, 17 февруари 2014 г.

Тенденция




Все повече се убеждавам, че светът не е подвластен и не се ръководи от секса, любовта или жаждата за власт. 
Светът е подчинен на страха, във всяка една от формите му.

петък, 14 февруари 2014 г.

Да опиянявам



Ще се смея с  гърленото ти бълбукане
докато изливаш се във чашата на сластни струи.
С кръвта си ще те смеся до възкръсване,
в синджира ти ще удушà  напиращите думи.
Цветът рубин на устните ми ще остане,
на вкус съм теб - тръпчива, с нотки плодове.
Дъхът - букет, искрата в погледа  ще пламне.
Готова съм...да опиянявам жадните мъже.

Любов


Любов...
обречени на вечност,
разкъсвани от вяра
и неверие.
Любов...
единствена човечност,
с великата ѝ прошка
запазваме се 

ние.

сряда, 12 февруари 2014 г.

Любов...




любов...
да ти влезе под кожата,
да диша с дъха ти,
да трепти със сърцебиенето ти,
да ухае с аромата ти,
да се смее с гласа ти,
да отмалява с желанието ти,
да се къпе в сълзите ти,
да се оглежда в очите ти,
да изпълва душата ти

 ...
да те разпъва на кръст
и да възкръсваш чрез нея...
 

вторник, 4 февруари 2014 г.

По ръба




По ръба се движиш
на чувствата на другия.
Запазваш всякак равновесие,
да не залитнеш
в неприязън или влюбване-
не е ли равно туй на безразличие?
Или пък страх...
белязан да останеш,
приближиш ли се до нечие огнище.
И все едно -
каквото и да правиш,
да ти остане само пепелище.
Заключваш себе си
в пространството наоколо
и учиш се на еквилибристика.
Залиташ майсторски,
с ефект избягваш всеки допир,
а чувствата - те само са статистика.