В КРЪГА

Задавям се понякога със мислите, 
че думите не стигат ми за тях.
Мълчанието не е от липсите,
а в мисления грях. 

Разтеглям времето, обвивам се във него,
да имам разстояния свободни
и тишината да ми бъде песен
приспивна за въпросите. 

Копнежите, далеч от своите извори
на нечие присъствие подхранващо,
се свиват в многоточие... Дори
не могат и да дразнят.

Открехнат куфарът ми - ням свидетел,
събира всичките ми сетива, 
разкрива моята обител
от вчера, утре и сега. 

Затворена в кръга на самотата,
в мекотата ѝ потънала и благодарна,
уют намирам в същността си, 
очакван тъй отдавна.

Изпълвам се в кръга - завършен, цял.
Целостта си искам да запазя!
И с целостта ти, ако си назрял,
ще се слеем чрез осмоза.

Какво е да загубиш солта на живота?

 

 Какво е да загубиш солта на живота? Какво е да се откажеш от надеждите си и от онези скрити въжделения, които те зареждат с вдъхновение, търпение и вяра? Какво е да се откажеш от очакванията си? Само и само, за да се избегне някое разочарование, сме склонни на равнодушие и апатия?! Неспособни ли сме да приемем реалността спокойно и ако не отговаря на нашите виждания, да се опитаме да я променим спрямо желанията си? Явно да, ако се стремим да живеем без очаквания, за да няма разочарования. Колко е лесно да се откажеш да се бориш, нали? Но нали някой е казал точно това, че за да избегнеш разочарованията, не трябва да имаш очаквания...
И нека всички се превърнем в роби на цитатите!

МЪЛЧАЛИВИТЕ СА ПЪЛНИ С ДУМИ

Мълчаливите са пълни с думи,

намиращи се само в междуредието,

насищат тишината помежду им,

изтривайки брътвежите за времето. 

Прочиташ ги единствено по жеста

и погледа, пробиващ ти обвивката,

по лекото повдигане на веждата

и трепващия ъгъл на усмивката. 

Но с тях не си във неизвестното,

макар че думите са неизказани.

Не се обвързват със словесното, 

а всичко е в делата им показано. 

...

Мълчаливите са пълни с думи, 

очакващи четеца в междуредието,

наситен с тишината помежду им,

да придаде нов смисъл на безвремието.