Има срещи, които знаем много добре как ще завършат.
На тях не трябва да липсваме.
Въпреки, че ни е страх и понякога ги избягваме несъзнателно.
За да не започнем промяната, да останем в сигурността на познатото, макар и незадоволително.
За да не усетим отново онова почукване вътре в нас, от което потръпваме.
Върху онази залостена врата, в която сме превърнали сърцето си.
Животът знае, че си там.
Отвори!
