петък, 30 май 2014 г.

Пълнокръвно

Едновременно съм и оптимист, и песимист.
Това значи да виждаш двете лица на една ситуация.
Златната среда не е трудно достижима, трудното е да останеш в нея. Да не се поддаваш на прекаления ентусиазъм в момент на екстаз и да не се оставяш да те задави болката в момент на мъка.
Балансът е всичко. И самоконтрол. Така си осигуряваш спокойствие. А понякога и оцеляване.
Но...къде остава пълноценното изживяване на всяка тръпка?
Умствено успокоени, но душевно ощетени.
...
Избирам пълнокръвен живот.
И оставям душата сама да избере пътя си и да лети, без предпазители. Радост или болка, всичко е част от живота и точно това трябва да се приеме със спокойствие. Без ограничения. Защото в болката има радост, в радостта има болка.
Като да бъдеш и песимист, и оптимист.

четвъртък, 29 май 2014 г.

Незаличим

 
След теб...
ухае на Белина.
Отиде си и цветното на спомена.
Но пак остана...
В бяло ти премина -
разяждащо петно от болката.



понеделник, 19 май 2014 г.

Съучастник




Луната бавно, бавно се закръгли.
Отстъпи срамежливо тъмнината.
Остана скрита само в моите Ъгли,
грехът където среща тишината.
Воалът на ефирните лъчи
положи нежна ласка на лицето ми.
Видя върху му колко си личи
как трепне във очакване сърцето ми.
Потръпна и лъчът, и в миг угасна.
Дочула вероятно моите думи:
"Пази ни от свидетели, прекрасна",
Луната скри що стана помежду ни.


събота, 17 май 2014 г.

Иска ми се точно тази Свобода

„Хората се делят на 3 категории:
тези, които предпочитат да нямат нищо за криене, отколкото да са принудени да лъжат;
тези, които предпочитат да излъжат, отколкото да нямат нищо за криене
и тези, които обичат както и да лъжат, така и да крият.“
А. Камю
Опитвам се да разчитам хората и онова, което искат да кажат. Защото всеки по нещо крие и не иска да бъде изречено, не на висок глас поне.
А ми се иска да не е така изобщо.
Да няма промъкващо се коварно съмнение, което да те гризе...
Иска ми се да мога да приема всяка дума в прекия ѝ смисъл, защото хората са достатъчно смели и честни, за да казват онова, което мислят наистина.
Иска ми се, когато видя една усмивка, да не си задавам въпроса дали е наистина щастлива или прикрива преглътнати сълзи.
Иска ми се, когато някой ме попита "как си?", да ме пита не от учтивост или фалшива загриженост, а защото наистина се интересува от това.
Иска ми се, когато ми отговори някой "добре съм!", да е защото действително е така и давайки си сметка, че съм реално заинтересувана.
Иска ми се до такава степен дадената дума да е на уважение, че поне веднъж да тежи толкова, колкото и фактите.
Иска ми се като се погледнем в очите, да няма тъмни сенки и отразен страх от лъжа.
Иска ми се да мога да видя искрен плач, защото няма нищо срамно в страданието и хората не биха се подиграли с чувствата на другите.
Иска ми се да няма посочен с пръст, защото рано или късно животът ни поднася именно това, заради което сме осъждали другите.
Иска ми се точно тази Свобода.
Утопия ли е?!

вторник, 13 май 2014 г.

Търсим се

 

Все се търсим и все се намираме.
А в пътя по колко пъти умираме?
И ни драска нещо вечно в душата -
нечии имена изписани от съдбата. 
Няма нужда от излишни въпроси,
че сме с отговори вече жигосани.
И няма мира, докато не открием
чия щампа притежава нашето име. 
Все се търсим и все се намираме.
А изгубим ли се, е както умиране…


сряда, 7 май 2014 г.

За да ти изпълни мислите...

За да ти изпълни мислите и завладее разума,
човек първо трябва да ти покори сърцето и разчете душата.

понеделник, 5 май 2014 г.

Forever l♡ve






Forever l♡vе
Любов завинаги...
Единствено желанието ни за любов е вечно.
Затова я търсим постоянно, сякаш винаги сме в очакване.
И понякога трепета на очакването е толкова силен, че не усещаме пърхането на самата Любов. Съдбата чука тихо...



Когато...


Когато не те чувствам с дни, как мислиш, че се чувствам...
Когато имам чувството, че вали само над мен...
Когато дъждът се опитва да ме последва в синхрон,
но не успява да повтори силата на градушката ми...
Когато вали и над теб, но това не те тревожи, защото знаеш,
че това съм всъщност аз, която полива в теб...
Когато вали и покълва...

Литературно пиянство

Литературно пиянство-
неспособността да започнеш нова книга, защото си все още подвластен на последната прочетена. ♥