сряда, 11 ноември 2015 г.

ЧУВСТВАМ ТЕ/TI SENTO – MATIA BAZAR




La parola non ha ne' sapore ne' idea 
ma due occhi invadenti petali d'orchidea 
se non ha anima .... anima 
La parola non ha ne' sapore ne' idea
ma due occhi invadenti petali d'orchidea
se non ha anima .... anima
Ti sento, la musica si muove appena
è un fuoco che mi scoppia dentro,
ti sento, un brivido lungo la schiena
un colpo che fa pieno centro!

Mi ami o no ... mi ami o no .... mi ami?

Che mi resta di te, della tua poesia
mentre l'ombra del sogno lenta scivola via
se non ha anima ... anima

Ti sento, bellissima statua sommersa
seduti, sdraiati, impacciati!
Ti sento Аtlantide isola persa,
amanti soltanto accennati !

mi ami o no ... mi ami o no .... mi ami ?

Ti sento, deserto lontano miraggio
la sabbia che vuole accecarmi
ti sento, nell'aria un amore selvaggio,
vorrei incontrarti ..... 
mi ami o no ... mi ami o no .... mi ami ? 
vorrei incontrarti ....

Словото няма ни вкус, ни идея, 
но две натрапчиви очи венчелистчета на орхидея,
ако няма душа... душа
Словото няма ни вкус, ни идея, 
но две натрапчиви очи венчелистчета на орхидея,
ако няма душа... душа
Чувствам те, музиката леко се движи
огън е, вътре в мен избуяващ
чувствам те, тръпка надълго гръбнака 
удар, право в целта е попадащ.

Обичаш ли ме или не... обичаш ли ме или не... обичаш ли ме?

Какво ми остава от теб, от поезията твоя
докато сянката на съня бавно изплъзва се, 
ако няма душа... душа

Чувствам те, заровена статуя красива
седнали, легнали, непохватни!
Чувствам те, Атлантида остров изгубен 
любовници само загатнати!

Обичаш ли ме или не... обичаш ли ме или не... обичаш ли ме?

Чувствам те, далечен пустинен мираж
пясъкът, искащ да ме ослепи
Чувствам те, във въздуха дива любов,
бих искала да те срещна...

Обичаш ли ме или не... обичаш ли ме или не... обичаш ли ме?
Чувствам те, бих искала да те срещна...

сряда, 4 ноември 2015 г.

Познах те, любов



Познах те, любов -
така търсена, зована, мечтана.
Нищо, че вън не си толкова лъскава
и да е кожата ти леко раздрана.

Познах те, любов -
с предпазливост как доближи ме.
Без да търсиш внимание, някак небрежно
с грижовна нежност ти покори ме.

Познах те, любов -
по ръката ти деликатна и силна.
Подела моята, длан в длан се прегръщат,
като гнездо са, с топлина и закрила.

Познах те, любов -
от откритият поглед струи светлина.
Старите битки със сенките виждат се,
но нищо не криеш защо е така.

Познах те, любов -
щом разтвори съдраната риза
и ми показа болките си, белези в страх.
Тогава разбрах защо сме толкова близо...

Лекуваш мен, както неволно лекувам те аз!


*творбата е с номинация на Националния конкурс „Магията любов“ - Казанлък



понеделник, 2 ноември 2015 г.

Остава върху мен



И страницата все остава същата, 
когато мислите летят си напосоки. 
Накрая влизат в нечия орбита, 
единствено възможната - това си ти. 

Сънят е като книгата ми - недовършен.
Вкусът ти само остава върху мен... 
А той е съвършен.