Съдба

поне веднъж
да бъда стих желая

дори да съм
оставам непрочетена

Тя лети

Погледът ѝ е безкрайно син,
дори очите да са черни.
И кожата ѝ синя е - пред теб
в душата синя виждаш бездни,

в които да потънеш. Но летиш
в доверието синьо. Как боли.
Но ти си там за нея, чуваш
и виждаш всичко. Тя лети.

Обгръща те с мълчание без цвят,
като невинност на дете.
И с вик на смелост, не на страх,
превръща болката в небе.

Прегръщайте се!

 

Прегръщайте се!
Винаги, когато можете, 
когато искате, 
когато го намирате за необходимо, 
когато чувствате импулса да обгърнете някого, 
да дадете топлина, 
да усетите близост, 
да бъдете част от едно по-голямо цяло, 
да споделите настроение, 
да понесете заедно тежест, 
да подкрепите, 
да бъдете подслонени, 
да намерите и дадете утеха, 
да скъсите разстоянието, 
да премахнете прегради, 
да се насладите на присъствието 
и да не оставяте място между вас на нищо друго, освен обич.
Повече и повече. 
Прегръщайте се!
(За) винаги!

Магия

Афинитетът е мистерия.
Там необяснимо се ражда доверието.
Разкритите му тайни са съкровен подарък.
Усмивката в един разбиращ поглед е заклинание против самотата.
Да опазиш тази интимност е магия.

Отпътувала

Тя е необяснимо щастлива тъга,
с очи приковаващи, поглед особен.
Вълните газеща или далеч от брега,
сякаш в морето се взира в очакване
нещо изгубено, някой да се върне от там
и да я отведе най-сетне със себе си.

Тя е отсъствие, пълно с копнеж
и без думи ти описва отдаденост.
Поражда желание да бъдеш любов
с онази вярност до лудост, мечтание.
Да бъдеш онзи очакван, жадуван
ти се иска, света да обърнеш...
Но не си.
И си обречен още на тръгване.
А тя е тук, но далеч отпътувала.

Чувство за безкрайност

Не знам кога

познах безкрайността:

един миг

с теб

или вечността,

когато те няма. 

Чрез теб

измервам себе си.