Да устоя или да се предам...

Колко е слаба човешката воля?

Или силна, въпрос на виждане.

Но ако говорим за изкушението?

Онова предизвикателство, на което е почти 

невъзможно да устоиш.

Примамливо.

Пълно с обещания

за наслада и удоволствие.

Онова, което те кара да притвориш очи 

и да се отдадеш на мечтания.

Чийто вкус и аромат  предчувстваш,

чиято форма предусещаш.

Чийто контакт те кара да настръхваш.

И се потапяш в сън с отворени очи.

Изкушението...

Само мисълта за него ти се струва греховна.

И вече няма значение, редно или не,

подвластен си му.

Какво те спира? 

Да бях...

Да бях послушала приятели,

но не - харесваше ми много.

Да бях усетила предателя,

но не - увлечена дълбоко

любим изглеждаше ми той.

Да бях го гледала кога целува,

аз щях да видя не герой –

един лъжец, с което се надува… 

Да бях поне играла на мръсница,

която чука се, защото ѝ се иска,

не бих треперила като врабче на жица

дали съм грешна и дали ми стиска.

Да бях решила, че е само секса,

а не любов, в която се надявам,

не бих записвала такваз гротеска.

Но всъщност,... защо ли съжалявам?!

Раздавах се - напразно или не,

едва ли има някакво значение.

Без страх и срам го изживях, поне

лъжците да са без удовлетворение!

Написано със съдействието на един приятел

Аз просто искам да те имам...

Аз просто искам да те имам,

поне за ден, поне за час.

Да шепна само твоето име,

да чувам само твоят глас.

Да те докосвам с трепнещи ръце,

и топлината ти да ме обгърне.

Да се взирам в милото лице

и простичко да те прегърна.

С дъха си да ме париш, нежно

и с устни бавно да отпиваш

от моите уста копнежа

назрял , нетърпелив, напиращ.

Да срещна погледа ти, да потъна

в очите ти и да остана там.

Да ти се отдам напълно и до дъно

забравена, без капка свян.

Да кажа тихичко „Обичам те“

и сърцето ми за миг да спре.

Уверена сега аз вричам се,

че цяла съм единствено за теб!