С теб душата ми се чувства комфортно

С теб душата ми се чувства комфортно
и разтича се като течна коприна,
изглажда ръбове, всякаква форма
е възможна, щом чувства те близо.
Но най отива ѝ своята собствена,
да бъде себе си е толкова лесно -
без излишни заблуди закотвена,
с теб намира се в полет небесен.

Обичаме крехките неща

Обичаме крехките неща.
Приятелство, доверие, любов, надежда, вяра, доброта...
Всички те са невероятно силни, вдъхновяващи, носещи огромен положителен заряд.
Помагат ти да израстваш, да се усъвършенстваш, да надскачаш мечтите си.
Правят те щастлив.
И когато са част от живота ти, сякаш нищо не може да те спре да извървиш пътя си с лекота и благодарност.
Грижиш се за тях, влагаш себе си и ги предпазваш.
Защото знаеш колко ценни са.
И колко крехки в своята точка на пречупване.
Не искаш да ги прекършиш, да ги нараниш, да ги загубиш...
И се чудиш... защо ли казват, че „счупеното носи щастие“?

И това е избор

Обичам те!
Чисто наивно като дете и със зрелостта на прехвърлените четиридесет години.
С вятърничавите ми мисли на мечтател и с реализма на изпепелените ми илюзии.
Със силата на доверието както е вярата в Бог и с предпазливостта на закърпените рани по разбитото ми сърце.
С накъсаният пулс на страха и адреналина на надеждите ми.
С крещящата нужда да си до мен и мълчаливо даряваща свободата ти.
С нежността на ангелската ми прегръдка и с яростта на демоните ми.
С призраците на миналото ми и виденията за в бъдеще.
С всяка магнитно притегляща и отблъскваща частица от мен.
Обичам те! Теб.
И това е избор.

Неотворено

чети ме с пръсти
кожата ми е брайлово писмо
неотворено
с нервни окончания
недокоснати
в междуредието от въздишки
където думите нямат място
там е царството ми

ти
покорявай ме
с умението да долавяш
и не-написаното
оставяйки върху ми
твоят почерк

Споделена

Желаел ли си силно да се слееш,

душата си във друга да разтвориш?

Да литнеш нависоко, да се рееш

като птица волна в нейните простори?

Изпитвал ли си болка непонятна,

пробождаща с тръпчива нега?

Прегръщал ли си я? Така е необятна,

че неизбежно губиш се във нея.

Опитал ли си броня да пробиеш

през копия защитни – да прогледнеш,

очите да запазиш, в длан да свиеш

сърцевината нежна на копнежа?

Намирал ли си всичко нелогично,

объркано, жестоко, но красиво?

А хаосът нарежда се лирично,

мисловно везан в чувствени мотиви.

Случайно да си срещнал непозната,

да си почувствал в миг предопределеност

и ако тя във теб съзряла е съдбата…

Такава орис съм – в любов съм споделена.

*

Понякога имаш сбор от мисли, разхвърляни в двора на подсъзнанието ти, които придобиват форма и яснота от едно невинно изречение, едно видение или просто... защото им е било времето. Аз си знам, някой друг - може би също.