Няма да ти искам прошка

 

Днес е Прошки. Но прошка няма да ти искам. От теб не. Защото с теб съм откровена до невъзможност. Знам, че за нищо не служи нечие опрощаване. Важно е собственото. Защото не живеем с чуждите вини, а със собствените си. И ако се чувстваш по-добре от това някой да ти каже "прощавам ти", преди да си преразгледал вината си, значи си лицемер пред себе си и пред другите. Не искам и да те "задължавам" да ми прощаваш нещо, само заради порядките. Затова и не ти искам прошка.
Вярвам в изкуплението. Едно такова се вижда, когато съгрешил спрямо тебе човек промени отношението си. Без да иска разрешение. Просто го прави.
А на теб просто няма какво да прощавам. Обичам. Всичко в теб.
И нека в това да е изкуплението ми.   

Молба за сбъдване

 

Всяко желание е на ръба на устните.
Кръстопът на сбъдване или забвение.
Надежда или съжаление.

Целуни го!

Илюзорна автентичност

Ако аз съм истинска, единствено когато съм с теб и само така се реализира всяка част от мен –тъмна и светла, скрита и явна, а ти си на... километри разстояние... 

То тогава, когато съм тук без теб, не съм себе си. Само някакво отражение на същността ми, което присъства в едно илюзорно ежедневие на живот. Ставам реална единствено в мислите, населени от теб.

Ти чувстваш ли, че си абсолютно автентичен, че си себе си, когато си далеч?

Почти казано

 

Само днес, обещавам...
Любовта е лудетина.
Утре ще съм ''нормална''.
С леко отклонение.
В теб.

Фрагменти на една любов

 

Обичай!
Обичай за първи път!
Отдай се, предай се, отпусни се в ръцете на любимия,
положи всичко в тези ръце –
себе си,
вярата си,
душата си,
надеждите,
съмненията,
грешките,
вината,
отчаянието,
волята,
мечтите,
минало и бъдеще,
тъмното и светлото.
Не оставяй нищо. Дари всичко.
Довери се без остатък.
Обичай до кръв,
до плът,
до кости,
без мисъл,
с безумие.
Обичай до пълно изгубване на егото,
до сливане с вечността,
до прераждането ти.
Докато откриеш отново живота.
За първи път.
Обичай за първи път!
Наистина.
Обичай...

09.02.2017

Неизпратено

 

Бих искала да ти изпратя картичка.
Или снимка. С посвещение.
Просто няколко думички, написани на ръка.
Да се докоснеш до почерка ми.
Пръстите ти да вземат отпечатъците ми и да ме признаеш виновна в Любов.
Не чрез думите.
А от поезията, която пробуждат в теб.
Вината ти ще е да се превърнеш в стих.
За да споделиш присъдата с мен.
Обречени на вечност.

Само да ти знаех адреса...



Неделно

Неделно.
Леко намачкано, като чаршафите на леглото, оставено неоправено.
Леко отпуснато, като ленива усмивка в отговор на едно неочаквано откровение.
Леко забавено, като мудно протягане в топла прегръдка.
Леко пърхащо, като ефирна целувка на отлитнали устни.
Леко.

Какво се подарява на любим човек?

 

Какво се подарява на любим човек?
Спомен, вещ, момент.
Казана дума навреме.
Усещане за вечност.
Нежност, топлина.
Заедно изплакана сълза.
Две ръце в прегръдка, когато самотата крещи мълчаливо.
Рамо за утеха, рамо за опора, рамо за крилете.
Полети.
Или спасителен пояс.
Уроци по плуване във водовъртежите на живота.
Сигурно пристанище. Закърпване. Подготовка за нов път.
Вярност до завръщане.
Лъч светлина в мрака. Поглед като фар в морето.
Вълнения, вълнения, вълнения...
Пространство за дишане. Лекота. Без вина.
Посоки. Избор.
Свобода.

Какво се подарява на любим човек?
Нещо, с което да осъзнае, че самият той е дар.
Любов!

Малко съзерцание

Когато липсва му внимание,
дъждът прелива си от пусто в празно.
А трябва малко съзерцание,
за да е тъга, любов, целувка хладна,
усетени в една сълза.

Къде е той, къде е тя...

Поканата

 

От вратата –
за Душата.
Аз.

Не искам да си казваме нищо

Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам трaпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти.
Да проследя леките бръчки около тях и да ги погаля без да те докосна.
Да се вгледам в слънчевото затъмнение на зениците ти и да дочакам изгрева в ирисите ти на лято щом ти се усмихнеш.
Заслепяваш, но приковаваш!
Да осъзнаеш, че светлината, с която грее лицето ми, е отражение на твоята. И как мракът на тъмните ми очи бяга през решетките на миглите, за да остави твоите да пируват с топлината и сладостта на шоколада в тях.
Да си пращаме послания с поглед, които ме/те докосват навсякъде осезателно и удоволствието от това да е видимо по зачервените ни страни.
Да отбележим всяка неравност, всеки белег, всяко трепване – външни и вътрешни, и да ги направим свои.
Мислено да заключим образите си в галерията на вечността и да отключим лабиринта на душата.
Да се изгубим вътре в другия. Да открием всеки пласт, да изследваме всяка гънка, внимателно да стигнем до крехката сърцевина. И там да намерим себе си. Слети.

Не искам да си казваме нищо.

Искам да се Виждаме. Кои сме. И какво сме.

Всичко.

Само ти го напомням

Сърцето ти знае.
Знае истината.
Видя я в очите ми.
Не мога да крия.
Не давам обещания.
Но имам толкова желания...
Да те сбъдна.
Такъв, какъвто сам се мечтаеш.
Да не се колебаеш.
Да нямаш нужда от везните,
за да претегляш дните.
И нощите.
Да бъдат само те!
Неми свидетели на звездите в очите ти,
огледални на Вселената в моите.
Светлината е в ръцете ти,
твоите.
Повече не я търси.
П(р)огледни!
Няма да ти дам обещания.
Само желания.
За сбъдване отвъд всяка история.
Ти си всичко!
Аз само ти го напомням...

Любов си

Събличам те.
От теб самият.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я.
В куршум ще я излея, да застрелям бремето ти.
Излишното самò ще се разкрие.
И след това ще те измия.
От погледите черни на омразата.
От лепкавите пръсти на неверието.
От хищнически нокти ще лекувам раните.
Ще изтръгна от душата огорчението.
Да остане само светлина и да е чисто.
Едната истина да ти осъмне във очите.
Любов си!
И си винаги над всичко.

  

Пълна

Понякога ми се иска да приемам нещата хладно и... незаинтересовано, да не кажа безчувствено. Да се плъзгат по мен и да се оттичат някъде в безвремието. Без да оставят и капка. Да бъда непромокаема. Да не ме докосват, да не оставят следа, да не проникват в сърцевината ми. За да я запазя. От очаквания и надежда. Онези, несбъднатите. Разрушителните. Търся рецепта за избавяне. И някакво самосъхранение.
 След това се отказвам. От мумифициране. Твърдата и непробиваема обвивка остава винаги празна. С течение на времето вътрешността залинява, изсъхва и постепенно изчезва. Природен факт. Способни сме на самодостатъчност, но не сме направени за нея. Защото, парадоксално, човешкото същество е наистина пълно, когато позволява на другите да вземат от него. Понякога разрушително, но никога напразно. Неизчерпаемото се открива сред руините. Тези контрасти ни правят пълнокръвни. А аз, както вече съм казала и преди, избирам да живея пълнокръвно.
Затова очаквам и се надявам.
И съм Пълна.

Да те обичам с всяка измината крачка

Пътят ли?... Мой си е (и някак твой). Само един спомен с мен, срещу хиляди други, които ти пълнят сърцето. Това знам. И това би трябвало да е достатъчно, за да ме спре. Разумно. Логично. Самосъхраняващо. Но няма да е пътят на сърцето ми. И да не се спирам е единственото правилно нещо, което мога да направя. Въпреки логиката и разума, и заради тях. Самосъхраняващо. За душата ми. Ти си причината, но поводът е дълбоко в мен. Защото там те открих, след това те разпознах като застана насреща ми. Това е пътят. Да си в мен. И да те обичам с всяка измината крачка. Така всяка посока е вярна.

А нощите ти?

А нощите ти? Нощите ти как са?
Сънят ти бяга ли по ресните на клепките,
за да се спре в крайчеца на окото,
преди да се търкулне изгубен в някоя сълза?
Или тежестта на деня и мислите
ги затварят плътно,
слепи дори за вълшебството на Морфей
и оставаш безпаметен до сутринта?
Носи ли ти отмора нощта?
Приютява ли те нечия прегръдка? Удовлетворен ли си на края на деня,
тъй че благодарността да изпълни нощта ти?
Луната ти е компания в самотата на будните часове
или ласкаво те облива с лъчите си и ти се любува спящ?....
А може би имаш от всичко това по малко?
И кой знае какво още има в твоите нощи...
Нека да са спокойни, тихи и упойващи. Като аромат на обич.
Лека нощ, Любов!


24.11.2016

Доверие

Неподозирана е силата ти.
Просто се довери на себе си.
Така, както аз ти вярвам - без граници.
И мога да нося всички последици.
Ти си смисъл сам по себе си.
Виждам те, виждам те, виждам те...
В мен,
в теб,
наоколо.
Чувствам те!
Винаги си присъствие.
Само да те докосна отново...
И планините ти ще полетят.
Но рамото ти няма да остане голо.
Крилете​ ми до твоите ще се спрат.
И ще е по-малко самотно това небе.
Птиците ще са две.