Раздаване, това е то. Капитулация.
И отказ от предишните си думи.
Изчезва даже всяка пунктуация,
когато безнадеждно ти се влюбиш.
Забравяне на грешки, опрощаване.
А новите? Направо са несъществуващи.
Превземат те със твоето себеотдаване,
критичната ти летва е пред срутване.
Подаваш ножа сам и то с усмивка,
прехвърляш волята си в чуждите ръце.
А те свободни са да ти направят примка,
докато всъщност чакаш седмото небе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар