На чаша

Развърза ми ръцете и сърцето,

и вкусих тялото си жадно от душа.

Съблякох и страха на недоверието,

и си потърсих с гол инстинкт и целостта.

Започнах себе си неволно да разказвам-

за болките, мечтите и надеждите.

А ти небрежно взе да ми показваш,

че всичко е възможно, щом прогледна.

И мислех, че отдадена ще се изгубя

сред дебрите на тази близост наша.

А всъщност улесни ме да събудя

заспали истини по дъното на чашата.

Букет от спомени в една греховна тръпка

Когато дойда, трепет не показвай,

а прегърни ме, сякаш си ме чакал.

И няма нужда, нищичко не казвай -

тъй натежал е вече с усет мрака.

Страстта ще коленичи в този миг -

и нека той единствен да остане,

а аз ще се превърна в нежен стих,

за да ме помниш, не и да ме хванеш.

Ще се изплъзна мълчешком в нощта,

безплътна след последната прегръдка. 

Дъхът ти с моя в рими ще вплета -

букет от спомени в една греховна тръпка.

8 март

Честит празник!
На онези, които посрещат с усмивка трудностите.
На онези, които раздават обичта си безусловно.
На онези, които предлагат рамо за подкрепа.
На онези, които протягат ръка за спасение.
На онези, които мълчаливо приемат с разбиране.
На онези, които даряват с ласка лечителна.
На онези, които прегръщат с топлина уютна.
На онези, които показват сълзите си без срам.
На онези, които отчаянието е само началото на смелостта.
На онези, които повече усещат, отколкото знаят.
На онези, които дават и душата си за любимите.
На онези, които майчински ги защитават.
На онези, които не може да им бъде отнето това-
да бъдат истински жени!
С уважение!