Жената е силна, когато явно скърби

Плачи, приятелко моя, плачи,

самотата със вик раздери.

Размажи този грим непотребен,

лицето със сълзѝ набразди.

Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай.

Стискай зъби, хапи, не преглъщай.

Плачът е онзи порой непорочен,

с който назад няма повече връщане.

Дишай! В ридания вдишвай,

поемай въздух, дори да боли.

Забравата, хриптяща, повикай,

да се уталожи от ляво в гърдите ти.

Плачи, приятелко моя, плачи.

И нехай за всички, които те гледат.

Жената е силна, когато явно скърби

и пет пари не дава за хората дребни.