Знам

 

Не мога да бъда такава.

Не мога да се сърдя на другите жени, които те обичат. Които те търсят. Които те следват. Които се опитват да те достигнат. Които те желаят и искат да бъдеш част от живота им. Които са били част от живота ти.
Не мога да им се сърдя.
Не мога да бъда несправедлива. Към никого.
Защото познавам теб. Не само мъжът. Но и човекът, който си. Познавам усещането една жена да е "твоя". Знам какво и колко можеш да дадеш, как можеш да ги накараш да се чувстват. Знам какво и колко влагаш. И защо.
Знам.
И ги разбирам.

Есенно

 

Листата тихо падат,

за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.

Понякога силата свършва

Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората?
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование.
Умора.
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш глухотата на самотата пред някоя прегръдка?
Колко трябва да си ти отказали, за да се откажеш от себе си?
Понякога силата свършва.
И трябва да оставиш старите, и да си намериш нови вятърни мелници, срещу които да се изправиш. Които да оправдаят надеждата ти.
Защото тя не свършва.

Душата ми е в коленете

 

Препъваш се и падаш -
ожулваш коленете,
огъваш се и страдаш -
поставен си на колене,
от страх или от радост -
треперят коленете,
от първа среща вече в теб е -
морето не е до колене,
щом онзи поглед те погълне -
с подкосени колене,
животът тялото изпълва...

Душата ми е в коленете.

Дъждът е гол

Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.

Дъждът е гол.
И голотата ми се стича
към онзи гръм,
със който само ти ме чакаш.

Увереност

Отнемаш ми понятията,
без да ми връщаш смисъл.
Нещата вече са непознати
и няма ред в този вихър.
Всичко е голо, на допир тръпне,
няма нужда да питам –
знам, че с мен си по същност
и мога само да те обичам.

С виолетовите нотки на нощта

 

С виолетовите нотки на нощта

една въздишка плахо се отрони.
Потрепна с пеперудени крила
и скри лицето си сред клоните,
загърнали в маншон от мекота
една самотна пейка. 
Две лица
свенливо са застинали на нея.
По-упорити и от любовта, 
извърнати встрани едно от друго,
остават слепи за това
обувките им клети как тъгуват,
въздишат тихо във нощта и
отчаяно със връхчетата се целуват.

Липса

 

Не те намирам

между дланите си
и ръцете ми падат
самотни
като сноп 
след откос.

Сега съхнат.

Произнесена топлина

Казват,
че месеците, които имат "р" в името си,
са студени.
Питам се
дали същото важи и за хората?

Не се страхувай.
Ще те стопля с дъха
на произнесеното мое "р".

Мечтая

Мечтая

... да мога да прескачам
струните на сърцето,
като малко момиче,
играещо на ластик.

... да избягвам
всяко тяхно докосване,
да не предизвиквам
трептенето им,
да не чувам поезията,
която звучи всеки път.

... да спра да се препъвам
в тези стихове,
да късам чувствата,
болезнено зашлевящи ме.

... да мога да играя
така добре, както всички,
играли си някога с мен.

...

От всички уроци,
само този не мога да науча.
Но зная как се мечтае. И сбъдва.
С това случих.

Единственото грешно нещо

Парализиран.
Задавен.
С буца в гърлото.
Случва се поради една причина.
Оставаме без думи,
защото залогът е твърде голям.
И имаме толкова да губим.
Ужасени сме от идеята да кажем нещо в повече
или нещо грешно.
И колкото повече време минава, толкова е по-трудно.
Но истината е, че...
eдинственото грешно нещо е
да не кажем нищо.

Близо, кожа до кожа

 

Близо, кожа до кожа. 

Нерв до нерв. 

До теб. 

И колкото и да е тръпнещо, силата е в усещането за мир. 

Вътрешно и външно. 

Че съм на мястото си. 

И че няма нищо по-хубаво и нищо по-правилно от това. 

И... по дяволите обстоятелствата. 

Искам пак да бъда у дома. 

В ръцете ти... 

И липсваш на ръцете ми...