А аз те чаках все на този път

За миг разкъса се ефирният воал,
обвиващ ни във нежност.
Неверие обгърна те без капка жал
и нокти впи небрежно
в плътта ти. Отровата си вля,
обхвана те като зараза.
Доверието разяде, отлетя,
без нищо да направиш.
Без срам отрече моите присъствия,
насила ги прогони.
Обречени в лъжата и измъчени,
превърнаха се в спомени.
Необлекчима е, дере ме празнота.
И как тежи -така е плътна.
Душѝ ме примка от самотна свобода,
а полетът без тебе - мъка.
Във времето обръщаше ми гръб
подобно на разделяне.
А аз те чаках все на този път
на нашето притегляне...