Друго няма

Не мога да забравя думите,
които никога не каза...
Така реално ги почувствах,
така невинно ме белязаха!

Едно трептене върху устните
остана ми на мене също.
Не стана звук това ми чувство,
но ти разбра какво е всъщност.

Едни очи си спомням само
какво говореха си, друго няма.

Със и без

 

виждал си ме без капка грим

без дрехи
без срам
само малко свян
без претенции
без преструвки
без очаквания
без маски
без предпазители
с достатъчно чиста душа,
за да се огледаш
там... истината за себе си
видя ли?

Малко тишина

Откъснах малко тишина от твоята,

да запълня празното на изразите,

да омекотя падението в прозата

и някак да пренаредя и мислите,

за да са по-малко оглушителни,

когато търсят някаква вина,

макар вина да няма. Изтощително е!

А ми се иска 

пред себе си да можех да мълча… 

Този мъж

 

Силен е, Господи! А ръцете му – нежност!
Този мъж изтъкан е от полюси.
Античен бог, но със семпли одежди.
Невъзможен от всички възможности.
Изгарящ в близост, сам белег от огън е.
Могъщ във вярата, макар и предаван.
Истина гола е, с душа - стих любовен.
Раздаващ себе си...Как да не му се отдавам?!

Неделно събуждане

Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца.
От божествения аромат на току що направено кафе, примамващо за глътка топлина.
Или от топлината на тялото ми в целувката по шията – там, където бях сгушена за последно.
Остани в леглото. С мен.
Нека по кожата ти останат отпечатъци от намачкани чаршафи, пръстите ми да ги загладят с ласки, а устните ми да ги повторят. Следващото е желание…
Нека тишината се настани спокойно в теб, за да отчетеш с яснота шепота ми „обичам те“.
След това бих ти казала нещо глупаво, на което да се засмеем и двамата.
Дишай!
Поеми дълбоко дъх, затвори очи и се отдай на усещанията. Мекота, топлина, тишина, спокойствие. Не давай определения, просто чувствай. Усмивката сама ще дойде. Обичам я.
Отпусни се.
Неделя е. Остани в леглото. С мен.
Само за няколко минути.
След това поеми по вълните на деня.
Но ме запази там някъде, дълбоко в теб, неизбежна. Като натрапчивата неделна мисъл, че понеделник винаги е на прага.

Добра неделя, Любов. 

Надежда за нея

 

Надеждата
понякога е толкова уморителна
за носене
и уморена
да бъде.
За нея
някой друг да бъде Надежда
няма ли?

По кожата ми няма правила

 

По кожата ми няма правила,

вълненията само са изписани.

А грапавините на желанията

са само твои огледални истини

на твоето докосване, на мен,

когато срещнах първия ти поглед.

Погуби ме, спаси ме, взе ме в плен.

А тръпките разказваха история.

И може би изглеждах в плен на страх,

настръхнала от твоето присъствие.

Но само е, защото осъзнах,

че вече няма да съм същата.

Че кожата ми вече няма памет

за други пръсти, ветрове и устни.

Че истината гола стене даже

при мисълта, че може да е късно.

Евхаристия

Две чаши вино канят да мълчим -

те изповедник са в рубинен здрач,

за който тишината не горчи,

а думите ни нищичко не значат.

От допира на устните личи

молитвите ни колко са горещи.

А виното във чашите кипи

от тръпката на тази наша среща.

На вкус сме грешници от страст, 

но оправдани сме и от светците,

че сме оставили една любов без глас

във името на дом, деца…Лъжци сме!

Отпиваме от мислите си само,

че в тях от два живота сме в един.

Две чаши вино, но на разстояние.

И плащаме горчиво, че мълчим.

*Евхаристия - свето причастие, което наред с кръщението, 

е основно тайнство в християнската Църква.

11.08.2016

Тогава казвам „обичам те“

Казвала съм "обичам те". На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието да бъдеш обичан на свой ред изчезва, но и то става маловажно. Остава важно единствено чувството. Превзело всяка молекула от тялото ти, настанило се трайно на върха на сетивата ти, избистрило извора на мисълта ти. По най-естественият начин – неусетно. И осъзнаеш ли го, признаеш ли го, приемеш ли го – заживяваш чрез него. Спокойно. И огънят ти гори за двама.
Кой каза, че Любовта е пареща и необуздана?! Страстта може би. А тя е следствие.
Любовта е хладна увереност. В себе си.
Ето, тогава казвам „обичам те“.

Рамка

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.

Обграждаш силно, нежно приютяваш,
заключваш в себе си онези страници,
описващи това, което даваш,
но аз го знам - ти просто нямаш граници.

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
в безкрая влюбват ме от теб роден.
Обгръщам те.
И вече всичко е възможно.

Между теб и мен

 

Между теб и мен
лежи цял един глобус
(или свят),
някоя и друга чужда любов
(все още в цвят),
малко или много съвест
(в угризения потънали),
разни обстоятелства
(силата си разгърнали).
А съдбата
сякаш гръб ни обърна.
И пак,
пак успяваме да се прегърнем.

В зениците на моя бряг

Очите ми са впити в хоризонта.

Отдавна пренебрегнали умората,

зениците се сливат в продължение

на линията, разделяща резонно

на брегове противоположни хората.

Морето ми държи те надалеч –

отвъд, тъй близо до небето.

Една след друга вълните те прегръщат.

При мен се връщат, тежки от копнеж,

че някога, надмогнал битието,

прекрачил прага, в своята същност

ще се озовеш, подобно на завръщане, 

в зениците на моя бряг.

Следите ми от пясък крият сняг

от времето, в надежда да те срещна,

откак съм тръгнала към теб на път.

А линията, толкова далечна...

Не може да е вечно недостъпна.

 05/09/2016   01.12АМ

Как да опишеш

Как да опишеш

един превзел те аромат,

една толкова рядко показвана усмивка,

един пронизал те поглед,

едно присъствие,

една докоснала те душа

с думи?