Замълчи

 

някои думи
са бездни

или пропадаш в смисъла им
или се учиш да летиш в тях

и за двете неща има място
особено ако ги казваш ти

замълчи
иначе ще отговоря

Любов и его

Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти - не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие.
Няма обезличаване, напротив. Има израстване и стремежът за него е удвоен. Защото има още някой, който вярва в теб.
Има его, но няма егоцентризъм.
И ако не се получи, просто единият е сбъркал увлечението с така желаната и търсена любов.
Може би най-големият хранител на егото ни е любовта.
Защото учи на най-важното.. 
Как да бъдем най-добрите себе си.

Трохите любов

 

Трохите любов

не водят до вкъщи.

Не засищат.
Нито част са от нечия същност.

Не даряват.
Нито носят надежда.

А ограбват.
И далеч от теб те отвеждат.

Израстване до детството

С някои хора
пораснах.
С теб знам,
че мога да бъда
отново дете.

Върху всяко лице

 

Зад всички маски

ни се ще

да надникнем,

само зад усмивката -

не.

Последната крепост

на мнимата

сигурност

е върху всяко

лице.

Сняг

изкристализирали

суицидни мисли

вода

за божествен край

на капки депресия

в любов

Навреме

Кога ли те срещнах?

Преди години или само преди няколко вчера?
Няма значение.
Докоснал си всяка моя частица от време.
Откак си в живота ми,
знам че си бил винаги в ума и сърцето ми -
като безпокойство неясно
за нещо липсващо,
неопределимо, не-речено.
С черти невидими, поглед, очи,
а само усещане -
бил си неизменно навсякъде,
където съм срещала себе си.
Ти си времето,
повдигнал завесата на скрити желания;
намерил път
към най-съкровените тайни запазени;
докоснал детството,
в спомена сякаш до мен оживяваш;
в плач и смях ме прегръщаш,
не бягаш, а просто оставаш.
Ти си времето,
което ще добави сребро във косите ми;
което ще отрази светлината, 
сред мрежа от бръчки, в очите ми;
което ще милва старостта на ръцете,
топлината запазили;
което ще положи
последна целувка на устните жадни.
Ти си времето,
което ме срещна навреме и толкова късно...
Но което обичам
и живея с всеки дъх до смърт и безсмъртие.

Безмълвно

Разбира се, че мога да летя!
Но трудно ми е приземяването.
Да можех да съм есенни листа,
та по-красиво да е падането.

След всяка глътка свобода,
завръщането безпощадно е.
Безмълвни са и тези времена,
в които търся си пристанище.

А ще ми се да мога да се спра,
да отпочинат вече и крилата ми.
Да е излишно бягството така,
че някой да прегърне и тъгата ми.

Същественото

Същественото
е да имаш някого,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл
да кажеш
дори на себе си.

Двама

Когато се срещнат,

преплели очи

и погледа

премине по кожата,

когато с душата си

говорят на „ти“ –

обезсмислят въпросите.

Когато се срещнат

на някакъв път –

отвъд коловозите,

когато внезапно

притихне светът –

ще почувства Него

с утробата.

Когато в мълчание

узнаят всичко

за себе си

и за него е Тя без съмнение,

когато излишни

станат всички часовници -

минутите

се побират в доверие.

Когато се срещнат,

преплели ръце

и животът им слива

пулса на вените -

не двама са, а едно

и любовта им превзема

дори времето.

За да си поговорим

Сълзата
е отронено
признание,
че сърцето
е заседнало
в гърлото
и не успявам
вече
да плача
навътре,
нито да пусна
думите
навън.

Листът ми
е бял,
а очите ми
са пълни
с теб.
Само ръцете ми
успяват
да ти кажат всичко.

Задръж ги
в своите,
за да си поговорим.

Руска рулетка

Никога не можеш да знаеш предварително дали хората, които допускаш близо до себе си, са правилните. Точно това е целта на сближаването. Да разбереш. Играем си на руска рулетка, зареждайки оръжието с чувства, страхове, надежди, истини. И го подаваме в ръцете на отсрещния. За да убие с тях съмненията и да направи място на доверието. И ако в цялата тази игра не направят опит да те променят по свой модел и усмотрение, и ти останат редом до последния изстрел, значи си победил случайността и си я превърнал в събитие. В среща. Няма значение колко ще продължи. Има я. И човекът също. Правилният. За теб. 

Ще го отблъснеш ли или ще го живееш?

От това зависи дали ти си правилният за него.

11.01.2017