Осезаем

Пълнолуние и чаша кафе

са виновни, че слушам нощта.

Небе лениво стеле кадифе

под перфектния звук – тишина.

Полюлява се в страстна съблазън

мисълта ми в синхрон с песента

на мълчаливи струни – отрязани

гласове на копнеж в немота.

И превързва очите ми с дим,

изтеглен от горящата роба.

Свлича я бавно по тяло без грим,

с китки в окови оставя ме гола.

Милва бавно по кожата хладна,

настръхнала под ваещи пръсти.

Пируват с теб сетивата ми жадни.

Мисълта ефимерна е... осезаем си всъщност.