В душата ми вали.
Хладно е, потръпвам.
Обгръщам с ледени ръце
раменете си прегърбени.
Усещам дланите -
все търсещи онези рамене.
Бушуват спомени, на буря се превръщат
без дъх оставам, все повече вали.
Не виждам вече, всичко е порой..
отнася викове и екне в самота
превива клони, кърши, стене
това дърво оголено -
моята душа.
Крещи безмълвно,
във смях минава всичко.
Истерия и после тишина...
Усмихвам се - така се вижда.
Щастлива съм - така изглежда.
Не виждаш вече...
В очите ми тъгата се оглежда
от дъното на моята душа.
2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар