Предопределение

Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. Там, където се оглеждаш целия, до дъно, винаги можеш да намериш дом.
Обичам песните, които успяват да изразят онова, което не казвам. С онези фрази, които обличат настроенията ти по мярка и музика в синхрон с твоето трептене. Припознаваш се в тях, сякаш срещаш отново дълго липсващ приятел. И всичко излиза навън. Но се опознаваш единствено в тишината, с нея навлизаш навътре.
Не вярвам в "сбогом". Животът е една непрекъсната изненада и не можеш да му се противопоставиш. Единствено смъртта е окончателна. Но дори тогава казвам: "До нови срещи - някога, някъде, в един друг свят..." Да признаеш, че дори да пуснеш нещо или някого да си отиде, не изчезва никога безвъзвратно. Всичко е част от теб и ти си част от всичко.
Вярвам във втория шанс. Не толкова за да направиш нещата по-добре, колкото да бъдеш действително себе си и всичко да е истинско. Хората, даващи тази възможност, са онези, които най-много се нуждаят от нея. Вярвам в тях.
Вярвам в онези моменти, които са "за последен път", но винаги съм опровергавана и този път е предпоследен. Може би.
Как да не вярваш в промените?!
Вярвам, че някои отношения никога няма да свършат и вярвам в срещите, които преобръщат живота ти. Особено в тях.
Защото предопределението на един човек е друг човек.

Белег

Поезията е белег,
който говори,
когато всичко друго
мълчи.
Колко ранени
трябва да бъдем,
за да чуем
себе си?

Маска

 

Всяка моя гримаса, 

усмивка, 

поглед

останаха затворници

в огледалото на очите ти.

Безизразно е, откак си отиде.

Поезията е маска

на празното.

Kaukokaipuu

 

Понякога имаме носталгия по място, на което никога не сме били.

Понякога имаме желание да бъдем където и да е, освен на мястото където сме.

Финландците наричат това състояние Kaukokaipuu. Далечен копнеж.

А понякога това са хора. 

Един човек.

Има значение

Винаги има значение какво даваш, дори ако насреща не са готови да го получат или оценят. За нас самите има.
Не омаловажавайте нито себе си, нито жестовете си, като ги измервате със степента на благодарност на отсрещната страна. Не това ви определя. И не това трябва да ви огорчава.
Разочарованието от себе си е най-силното. Това от другите е просто тъга, че не се засрещате.

Всичко е лично

Всичко е лично.
Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.
И фрази от типа "нищо лично" или "не го приемай толкова навътре", са само опит за замазване на положението, което явно е излязло от рамките на доброто (отношение или възпитание). Бягство от отговорност.
Защото –Да, всичко е лично!
Животът започва и завършва с нас. И всяко нещо в него ни засяга, оформя ни, учи, променя. Иска ли ни се или не. И колкото по-рано го приемем, по-добре.

В абстиненция

Вдишвам теб,
издишвам любов –
Смъртта,
в абстиненция,
ми прави
изкуствено дишане.

8 март

Един ден, в който
можем спокойно да се престорим,
че се поддаваме на илюзията за равенство,
а защо не и за превъзходство,
само заради това,
че имаме гърди, вагина и
единствени
сме способни да даваме живот.
И всички ежедневни дреболии,
които ни приземяват неизменно
от полета на духа ни
с болезнено аварийно кацане
до ръба на общоприетото робство,
са толкова разумно логични
и безспорно отговарящи на представите
Ви,
че не ни остава нищо друго
освен да
обичаме.
Без представи.
И това ни стига.

John Lennon - Woman Is The Nigger Of The World

https://m.youtube.com/watch?v=kC_aGSwiNro

На ръба на мълчанието

На ръба на мълчанието
не намирам дума,
на която да стъпя здраво
и пропадам
в бездната на многоточието.

Светлината в очите ми
е на райета.