Защо се губим в дребните неща...

Защо се губим в дребните неща
и важните изпускаме от поглед?
От страх ли е, че виждаме едва,
че другия обича както може.

Дълбокото привлича ни. Но пак
се спираме на края, на ръба-
не смеем да се гмурнем. Ами как
тогава таз любов ще ни обгърне?

Обичай ме

Обичай ме, 
само защото го  чувстваш,
oбичай ме, 
само защото съм аз...
Обичай ме 
с шепот на изгубени думи, 
обичай ме 
с порив непринуден,
обичай ме  
през сълзи и през смях.
Обичай ме 
с накъсани дихания,
обичай ме 
с треперещите пръсти,
обичай ме 
с неистовия си копнеж.
Обичай ме 
във буйната си ярост,
обичай ме 
с горещата си кръв,
обичай ме, 
когато си безпомощен,
обичай ме 
до пълно изнемогване.
Обичай ме 
и праведно, и грешно,
обичай ме 
с див ритъм сърдечeн,
обичай ме 
дори до невъзможно,
обичай ме 
до собственото ти разкъсване,
обичай ме 
след неизбежният ни край.
Обичай ме наистина..., 
ако ти стиска. 
Единствено така обичам аз!

Чакаш, искаш, надяваш се да бъдеш щастив...

А сам направи ли нещо, за да се осъществи?

Ти единствен знаеш най-добре от какво имаш нужда!

Другите могат само да ти помогнат да извървиш по-леко пътя си.

Почти приказно

Навлязох в свят приказен, потаен
на бягащи от рутината и самота.
Започнах героите да опознавам
и не вярвах - мислех, че е зла шега.
Принцесите превърнали се в „шпаги“,
а принцовете пък - доволно спящи.
И с вяра не се търсят вече жаби,
а само се целуват нечии задници.

Отправна точка

Очевидното би трябвало да бъде отправна точка за опознаването, не крайна спирка.
 Повод за задаване на въпроси и откривателства, не  за прекратяване на търсенето. 

Прозорец към теб

Прозорец отворен до теб ме доведе.
Случайност ли беше или просто съдба?
Поех аз по пътя, дето ти ме поведе.
Отворих сърцето си  и познах любовта.

Щастие, трепети, нежни думи и страст,
радост безкрайна, стая пълна със смях.
Волята моя поднесена  на твоята власт,
властна над тебе не исках аз..., дали бях?

Буря спокойна, слънчев ден затъмнен
Изплувах на дъното и останах без дъх,
мятана в крайности; краят тъжен дойде-
котва ти не успя да си, просто си мъж.

Отворен прозорецът все още стои.
Хора разни минават: “Как си?“ - „Аз съм добре“.
И усещам все пламъка как вътре гори
на спокойната буря, летяща към теб.

За жената с уважение

Какво ли иска най-много една жена?
Това е измъчващ въпрос, който си поставят мъжете.
А отговорът е толкова прост:
Уважение!
Честно и открито засвидетелствано уважение.
То събира всичко останало, което иска жената за себе си.
Уважението означава и обич, доверие, съпричастност, внимание, романтика, подкрепа, и хилядите малки нещица, отстоявани с прословутия каприз и непостоянство(само защото тя е взискателна).
Уважението означава, че ѝ се отдава заслуженото. 
Означава, че е зачетена такава, каквато е - с всичките си странности, налудничави идеи и способността ѝ да ви вбесява.

Без уважението губи смисъла си всеки жест, дар или чувство, които ѝ  отправяте. 

Уважението е най-силният израз на любов!

Това е, което иска жената. 
Дайте уважение, дори и без да я разбирате!
 

Седмично

Понеделник е днес - ден на твоите очи.
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник - ден на твоите ръце,
притиснали силно моя гръб с твоя гръд
и с пръсти минаващи през коси и лице -
изучават, запомнят и търсят пак плът.
Следва и сряда - ден на устните твои,
изпили жадно нектара на моята страст.
Ту меки, ту твърди, взели устните мои,
способни с усмивка да даряват и сласт.
Четвъртък е близо - денят на гласа ти.
Нашепващ и галещ, настойчив и твърд
Навяващ ми спомени, събуждащ мечти -
звучи непрестанно, тъй обичан и скъп.
Пореден е петък-ден на твоята душа,
без която не би бил единствен за мен.
Ранима и силна, скрита, често сама -
открита веднъж, тя задържа те в плен.
Живея те в събота, в неделя те чувствам
обичам те всякога -  ден подир ден,
години от седмици -  не, не пропускам.
И инак не може - ти си просто във мен.

 

Да кажеш „обичам те“

Да кажеш „обичам те“ е толкова лесно,

когато обичаш и обичан си ти.

И нищо не пречи, и нищо не трябва

да имаш ти в повече, а само това.

Да кажеш „обичам те“ е толкова трудно,

когато обичаш и обичан си ти.

Но всичко да пречи- светът е против

и нищичко нямаш, а само това-

да знаеш, че има едничък човек,

обичан от теб, а е пак в самота...

Не...

 

Не - извървяни пътища,
не - казани истини,
не - зададени въпроси,
не - споделени мигове,
не - срещнати погледи,
не - дадени ласки,
не - усетена топлина,
не - получена прегръдка, 
не - целунати устни,
не - изпитан  екстаз,
не - почувствани тръпки,
не - отправени усмивки,
не - раздадена обич,
не - приета любов,
не - видяни сълзи,
не - изживян живот,
не - сбъдната мечта
.
.
.
с теб.

Не... Премахнато от речника.