сряда, 31 юли 2013 г.

Среща






Вървях към теб, витаех сред мечти.
Летях по пътя, нетърпелива
да срещна вече твоите очи,
в прегръдката ти да се скрия.
Забавих ход,  видях те отдалеч.
Останах в миг омаломощена.
Дъхът замрял,  пропуснат удар на сърце.
Надежда плаха на любов стаена.
Към мен направи крачка,  отлетя
съмнение и всяка друга мисъл.
Ти беше там и се почувствах у дома
от твоите ръце притисната.
Целунах бузата ти леко драскаща
и вдишах аромата ти от твоята шия.
В едно със пръстите ни преплетох и съдбата.
Намерих мястото си най-накрая.




неделя, 28 юли 2013 г.

Искаме да бъдем обичани...




























Всички ние искаме да бъдем обичани толкова силно, че да представляваме за другия един път, 
който си заслужава да бъде извървян.


събота, 27 юли 2013 г.

Невъзможно и възможност
























Който казва, че нещо е невъзможно, 
поне да не пречи на онези,
които го превръщат във възможност!


четвъртък, 25 юли 2013 г.

Полетът на мечтите


Полетът на мечтите...
Не се сбъдват само онези, от които се отказваме.


За мен няма друг начин...




За мен няма друг начин, освен да правя добро. 
Дори и да получа зло в замяна, 
ми остава удовлетворението, 
че не съм като другите.


От най-големите наивници..



От най-големите наивници произлизат най-големите циници.


сряда, 24 юли 2013 г.

По-добре откровено ядосани...




По-добре откровено ядосани,  
отколкото лицемерно усмихнати!

вторник, 23 юли 2013 г.

Сама да съм



Сама да съм, да чуя мислите си ясно,
да мога да ги кажа и на глас.
Да дишам леко, да не ми е тясно,
да бъда аз - през сълзи и през смях.

Сама да съм, да мога да танцувам
дивашки танц и да изпадна в транс,
и страстите, които в мен бушуват
да скъсат бента на сдържaност и пас.

Сама да съм, да мога да крещя,
да впия нокти, да се нараня,
да плача и през рев да се надсмея
над себе си, копнежите, света.

Сама да съм, да мога да тъгувам
за туй, което няма да го бъде
и без да я прегръщам, ни целувам
да се простя с мечтата щом си тръгне.











понеделник, 22 юли 2013 г.

Прощавам




Прощавам не от страх да загубя някого.
Прощавам не от великодушие.
Прощавам не от наивност.
Прощавам не от слабохарактерност.
Прощавам не от мекушавост. 
Прощавам не от инат. 
Прощавам не от изгода. 
Прощавам не, за да върна жеста. 
Прощавам единствено, защото разбирам! 
Прощавам, защото  и аз греша.
Прощавам, за да продължа напред. 
Прощавам, за да съм в мир със себе си. 
Прощавам, защото иначе не мога. 
Прощавам...

Такава съм


Такава съм - изпълнена с дефекти
за този или онзи, все едно.
Обичам си ги, моите перфектни
черти са те, говорят за любов.
Такава съм - на навиците роб,
ще кажат някои дори.
О, да! Аз вярна съм до гроб
на туй за мене що гори.
Такава съм - обичам на инат,
си мислят някои за мен.
Обичам, но оставям твоят свят
свободен и непроменен.
Такава съм - с приятели мъже
ще кажат много, че флиртувам.
Е смешно, научете се поне
с мъже какво е честно да общуваш.
Такава съм - с несбъднати мечти
изглежда само, че съм пълна.
Мечти си имам,  всичките дори
започват вече да се сбъдват.
Такава съм - обича ли ме някой
да е, защото само мен бленува.
А не, защото съм остатък,
а нощем друга да сънува.
Такава съм - избираш ли ме ти,
приемаш моите дефекти.
Говорят за любов и казваш си, 
че за тебе всъщност са перфектни.


 

 

сряда, 17 юли 2013 г.

По-лесно се разбива...





По-лесно се разбива ядрото на атома, 
отколкото стереотипите
и предразсъдъците!

Никой не обича повече от онзи...




Никой не обича повече от онзи, който уважава свободата

на другия! 

петък, 12 юли 2013 г.

Винена поезия



С поезия ще се напия тази вечер-
от кървавата и с натрапчив вкус.
Ще бъде в тон с изтеклото ми време
и с горчивината на последен дъх.

Забравата едва ли ще достигна,
ни отговорът търсен ще открия.
Удавнически винен тост ще вдигна,
поне въпросът  да изчезне...Пия!






Погребана




Имам си обич, наследство останало
от любов неочаквана, силна.
Жилава, твърда, се е вкопчила в тялото,
ме залива със страстта си обилна.
И как превзе ме на мощни талази,
до всяка клетчица се разнесе
погълна ме цялата, сърце не опази-
на ненужни късчета го отнесе.
На гърлото пари, всяка дума боли.
И излизащо, всяко дихание
носи в себе си хиляда остри ками,
и раздира гърдите в стенание.
Обич имам, дето не дава утеха
нито живец, ни щастие дава.
Никому нужна е, изкопчва човека
от мен и ми душата продава.
Ще я разпна виновна,  ще я удавя,
ще я захвърля в някоя бездна,
ще я разнищя,  всичко туй ще направя
да не усетя пак как ме обзема.
Ще я изтръгна от дълбокия корен
ще я обеся на пъпната връв,
под камък погребана и като спомен
„край“ ще изпиша с моята кръв
и послепис: "Тук почива Надежда-та".
...Празна съм, нямам нищо да дам.
И ако искаш отново копнежите
да са живи - изкопай си я сам!



четвъртък, 11 юли 2013 г.

На когото липсвам...





"На когото липсвам, ще ми се обади! "

- казаха и двамата...

сряда, 10 юли 2013 г.

Обяснения и оправдания




Прочетох някъде следното:
„Не трябва да защитавате или обяснявате решенията си на никого. Животът е ваш, живейте го без извинения! „
Това ме накара да се замисля.
Откога обяснение е равно на извинение/оправдание?
Изглежда много повърхностно и егоистично.
Едното няма нищо общо с другото.
Да обясниш мотивите си на някого е преди всичко израз на уважение.
Да обясниш решението си, дори и без да са поискали това, показва съзнанието, че не всички мислим еднакво и, че не всички възприемаме нещата
по един и същ начин.
Да обясниш означава да дадеш шанс на другите.
Защото, ако не съществуваха обясненията, как бихме
се разбирали един друг?
В какъв свят бихме живели?
Заобиколени от високомерие, непукизъм, егоцентризъм…
Обяснението значи разбиране.
А извинения и оправдания не се дават на тези, които са те разбрали,
но не са те приели!
Което е много различно…



вторник, 9 юли 2013 г.

Най-добрите отговори...







Най-добрите отговори идват с времето, не от хората. И обикновено са правилните. Дайте време на времето!
А междувременно...Търпение и Надежда...

неделя, 7 юли 2013 г.

На животa, заслужено



Не се цупи на животa, момче.
Той живот е, не друго дете.
И е палав, изненадващ и див,
и често даже несправедлив.

Но затова да се сърдиш недей.
Не му се заканвай, а го живей!
Стисни силно дланите мъжки
и в ръцете си здраво го дръж.

Моделирай го както си искаш,
формата му от тебе зависи.
Бъди майстор, но и ученик.
Наслади му се, но го подчини.

И понеже живот е,  се случва
да те кара да си го получиш.
Заслужено ти дланта отвори.
Не цялата, среден пръст покажи!

четвъртък, 4 юли 2013 г.

Quelle come me / Тези като мен - Alda Merini




Тези като мен даряват мечти
с риск дори да се лишат от своите…

Тези като мен даряват Душата,
защото една сама душа е като
капка вода в пустинята…

Тези като мен подават ръка
и помагат да се изправиш, дори и да рискуват
да паднат на свой ред…

Тези като мен гледат напред
въпреки, че сърцето винаги остава няколко крачки назад…

Тези като мен търсят смисъл в съществуването
и когато го намерят,
се опитват да го предадат на тези,
за които е само оцеляване…

Тези като мен, когато обичат, обичат завинаги…
и когато престанат да обичат е само, защото
на малки частици лежат
безпомощни в ръцете на живота…

Тези като мен преследват една мечта…
тази да бъдат обичани заради това , което са,
а не заради това, което би се искало да бъдат…

Тези като мен обикалят света
в търсене на онези ценности, които вече
са изпаднали в душевно забвение…

Тези като мен биха искали да се променят,
но да го направят, значи раждане отново…

Тези като мен крещят с тишина,
за да не се обърка гласът им със сълзите…

Тези като мен са онези, на които ти винаги успяваш
да разбиеш сърцето,
защото знаеш, че ще те пуснат да си отидеш,
без да ти поискат нищо…

Тези като мен обичат прекалено, въпреки че знаят, че
в замяна няма да получат нищо, освен трохи…

Тези като мен се хранят с тези трохи и върху тях,
за съжаление, градят своето съществуване…

Тези като мен минават незабелязани,
но са единствените, които ще те обичат наистина…

Тези като мен са онези, които
в есента на животът ти ще съжаляваш,
за всичко онова, което биха могли да ти дадат
и което ти не поиска…


превод: Надежда Тошкова



Quelle come me regalano sogni,
anche a costo di rimanerne prive…

Quelle come me donano l’Anima,
perché un’anima da sola è come
una goccia d’acqua nel deserto…

Quelle come me tendono la mano
ed aiutano a rialzarsi, pur correndo il rischio
di cadere a loro volta…

Quelle come me guardano avanti,
anche se il cuore rimane sempre qualche passo indietro…

Quelle come me cercano un senso al esistere e,
quando lo trovano, tentano d’insegnarlo
a chi sta solo sopravvivendo…

Quelle come me quando amano, amano per sempre…
e quando smettono d’amare è solo perché
piccoli frammenti di essere giacciono
inermi nelle mani della vita…

Quelle come me inseguono un sogno…
quello di essere amate per ciò che sono
e non per ciò che si vorrebbe fossero…

Quelle come me girano il mondo
alla ricerca di quei valori che, ormai,
sono caduti nel dimenticatoio dell’anima…

Quelle come me vorrebbero cambiare,
ma il farlo comporterebbe nascere di nuovo…

Quelle come me urlano in silenzio,
perché la loro voce non si confonda con le lacrime…

Quelle come me sono quelle cui tu riesci
sempre a spezzare il cuore,
perché sai che ti lasceranno andare,
senza chiederti nulla…

Quelle come me amano troppo, pur sapendo che,
in cambio, non riceveranno altro che briciole…

Quelle come me si cibano di quel poco e su di esso,
purtroppo, fondano la loro esistenza…

Quelle come me passano inosservate,
ma sono le uniche che ti ameranno davvero…

Quelle come me sono quelle che,
nel’autunno della tua vita,
rimpiangerai per tutto ciò che avrebbero potuto darti
e che tu non hai voluto.


сряда, 3 юли 2013 г.

Да останеш




Човек, който те обича и иска в живота си, не ти иска причини, за да остане до теб.
Той просто го прави!


понеделник, 1 юли 2013 г.

Кой?



Кой стои до вас, когато сгрешите? 
Когато до такава степен заплетете конците, че не знаете къде ще му излезе края и се чувствате безпомощни?
Когато пропадате в бездната на съмнението и имате нужда от капка вяра, за да се измъкнете?
Когато сте заслепени от болка, гняв или ревност и правите неща, за които после съжалявате?
Кой стои до вас, за да му поискате прошка, без да се е отвърнал на обидите и ударите ви?
Когато си мислите, че всичко е загубено и отчаянието и болката ви се струват единственото нещо, което сте си заслужили?
Когато търсите смисъл там, където изглежда никой друг не го намира?
Кой стои до вас, когато би трябвало да виждате гърба му?
Когато останете сам срещу всички?
Кой стои до вас, когато поемате удари и ги поема заедно с вас?
Кой не се отказва от вас, когато изглежда това е единственото разумно решение?
Кой?