Кой е казал, че „който мълчи, е съгласен“?

Кой е казал, че „който мълчи, е съгласен“? Кой измисли тази глупост?

Мълчанието може да е породено от толкова неща – 

от безразличие, от превъзходство, от учтивост и възпитание, от умора или просто защото липсва желание за спор и загуба на време с идиоти. 

Вярно, мълчанието може и да е мощно оръжие, но не всеки е способен да го използва и интерпретира правилно. Тогава, когато има опасност да бъдем криворазбрани, е по-добре да се говори. Думите, дори не винаги да са точни, имат силата да изчистят всяко породено съмнение. 

Мълчанието, само по себе си, не представлява самата позиция, която заемаме или мнението ни. То е само начин на изразяване, но не винаги ефикасен. Особено когато разбирането стои на заден план – зад това, което е удобно за събеседника ни. 

Понякога тишината казва повече от хиляда думи. Но понякога не. Защото не зависи само от нас, но и от чувствителността на този, към когото е отправена. 

В крайна сметка общуването е изкуство, но и тълкуването също.

Понякога, гледайки морето

Понякога, гледайки морето,

идва онази увереност,

че можем да надвием времето.

Не просто да го забравим,

да изгубим представа

или пренебрегнем.

А да бъдем извън него.

Също както когато гледах очите ти.

Говори по-малко, казвай повече

Толкова, толкова думи, твърде безполезни думи, безумно много думи и снимки,

които валят постоянно, още и още.

Затрупва те всяка една появила се мисъл, нова или много по-често заимствана.

Повтаряна, повтаряна, отново подета от някой друг. Една и съща щампа до безкрай. Всички се превръщат в щампа. 

И от това да можеш да проявиш себе си, се преминава в начин да бъдеш забелязан.

И вниманието ти дотолкова свиква, че се притъпява, докато идва един момент, в който изчезва.

Виж, аз ти говоря, крещи всеки ред, имам какво да споделя.

Това е моето мнение, ти казват, това е, което мисля, харесвам, желая или пък откровено мразя.

Сякаш до вчера човекът не е могъл нищо да каже или не е знаел как да се изразява

и сега всичко прелива, задушава, проглушава. 

Никой не спира. 

И проблемът вече не е в свободата на словото и да оставиш другите да го прилагат,

а да намериш, да създадеш малки пространства в тишина и усамотение, където действително можеш да кажеш нещо искрено твое, непринудено. И където има някой наистина заинтересуван да те чуе.

Не е нужно светът да знае всяко мнение или мисъл и пред правото да се изкажа, аз избирам правото си на мълчание. И тайна. 

Докато не намеря точния смисъл за думите.