Понякога
ми се иска да не се оказвам права. В онези моменти, неприятните. Иска
ми се да греша. Да греша в преценката си, в предчувствията си, в
инстинкта си. Дори и да ми го натякват, подчертават, отбелязват - само и
само да е другояче. Но не и това, което е...
понеделник, 11 ноември 2013 г.
Понякога ми се иска да не се оказвам права...
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар