сряда, 30 март 2016 г.

Само повярвай



Аз съм твоята тайна. Спасителен бряг и пристанище.
За неказани мисли, прикрити с учтива усмивка.
За разказващи погледи, за пръсти трептящи и парещи.
За докосване вътре, под всекидневната твърда обвивка.

Аз съм топла прегръдка. От глас. Или изписани думи.
Мека завивка за сбъднати сънища в мрачна реалност.
Мостът прехвърлящ всички пропасти помежду ни.
Щит срещу лепкав хлад на самота и бруталност.

Аз съм волният полет след години прекарани в клетка.
Точна карта за скрито съкровище дълбоко във теб.
Двете страни печеливши на стара късметлийска монета.
Всичко, което поискаш. Само повярвай във мен.


четвъртък, 24 март 2016 г.

Многоточие от капки



Дъждът по прозореца
е мелодията на онази поема,
която остана помежду ни
неизказана
и безкрайна - една теза
с начало добре вкоренено
и нямаща нужда от думи
или доказване.

Плющи в мен и отеква във теб
многоточие от капки излято.


вторник, 22 март 2016 г.

Кърваво



Кървавото е на мода напоследък,
гарнирано със кръст и полумесец.
Молитвите не водят до напредък,
човешкият живот щом е посечен.

Народите разделят се на маси,
прегърнали религиите сляпо.
А мъртвите на техния олтар,
не виждат как във кърваво са сляти.

четвъртък, 17 март 2016 г.

Ще те посетя



Ще те посетя -
на пръсти ще премина
по пода на неизреченото.
Ще се търкулна по ръба на луната ти
и ще увисна на сърпа ѝ,
люлееща се като палаво дете,
с усмивка,
в която няма нищо детско,
а само женско -
толкова, колкото да разбуди
сетивата ти.
Безмълвието е покана.
Вероятно ще разваля сънят ти,
но сбъднатите мечти
искат своя дял - 
да приспят ума ти.

сряда, 16 март 2016 г.

С взлом


Всички стрели,
хвърлени по мен
през годините
лежат в краката ми,
меки и утъпкани,
като килимите
на родния ми дом.

Само отвътре
можеш да ме прободеш.
С взлом.

четвъртък, 10 март 2016 г.

За да настръхнеш


Горещо. Кожата ти перлена
е сублимна в собствения си спектакъл.
На показ дребни капчици роса
по врат оголен, копнеещи за вятър.
Ела при мен! Дъхът ми е застинал,
но от въздишките ми ще отрони повей.
За да настръхна, стига ми и твоето име.
За да настръхнеш, моят дъх ще помниш.



петък, 4 март 2016 г.

Ако всички бяхме откровени

Ако всички бяхме откровени, истината нямаше да има онази сила, която я превръща в мощно оръжие.

Нямаше да бъдем толкова заети в търсенето ѝ, нито пък разделени на просветлени и не.

Нямаше да подлагаме на съмнение всяка дума, липсващите запетайки или многоточията.

Нямаше да хвърляме толкова усилия да убеждаваме тези, които не вярват.

Нямаше да има тайни дневници, тайни любови, тайни срещи...нямаше да има тайни изобщо.

Истината щеше да е нещо обикновено, като кафето сутрин, което не предизвиква никакво учудване или вълнение, не наранява, нито е повод за дискусии.

Истината нямаше да е безценна, но щеше да е неподкупна.

Ако всички бяхме откровени... пред себе си.


четвъртък, 3 март 2016 г.

Гърбът ми




Гърбът ми е онази част от мен,
която ще ти дам да видиш последна.
Но не защото ще си тръгна.
Ще е като проглеждане.

Той няма маска, не се крие зад думи.
Просто стои, ням носител на същности.
Гордо изправен, прегърбен или
привел рамене от мъка и глупости.
Мой откровен разказвач по безмълвие,
ме оставя без тайни, прозрачен е.
Път към скритите мисли е, стълбище
към ответа за мен какво значиш.