Пазя те

Пазя те. 

От лошите ти сънища.

От мислите ти черни на прощаване.

Откъснал розата, 

свободен си от тръните.

Отивам си. 

И няма рана за забравяне.

Тиха съм. 

Приличам на усещане

за липсващ спомен, 

неопределим копнеж.

Дори и цялата да ме превземеш,

мен не виждаш. 

Знам, че няма да ме спреш.

Докато все още мълча

 

Не разбра ли,

когато много говоря,

мълча.

И че думите

само ехтят,

за да съм 

по-малко сама.

И някой ден,

ако не чуеш гласа ми

изписан на листа,

точно тогава

говоря,

но не ми липсваш.

Ела!

Докато все още мълча 

и те пиша.

По взаимно съгласие

 

отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а  ти ще имаш скалпа ми

Копие на сърцето ми

... Направих ти копие на сърцето си,
просто да го видиш.
Ако искаш да го усетиш, чуй как бие твоето.
Аз запълвам празнините между тоновете.
Паузите ти.
И пукнатините.
Там се вливам...

Търся...

Търся място, без да достигам сърцето,

където мислите неусетно заспиват.

Място, което не прилича на бездната,

в която всеки любим си отива.

Да не усещам как боли тишината,

празното да спре от очите да пие,

светлината да не се преоблича във мрак,

устните ми от липси да не изстиват.

Търся място, бездетно на спомени – 

някъде близо до брега на забравата.

Да изчезне всичко, освен онзи корен,

от който отново с любов да израстна.

Последната сърдечна капка

Когато е препълнено и прелива,

а ти го душиш мълчаливо
с бодливата тел на любовта,
не мога да позволя на кръвта
от раните на сърцето ми бликнала,
на твоята жажда откликнала,
да достигне, потъмняла, очите ми
и да се изгуби, напразно, в сълзите.
По пръстите я стичам вместо мастило
и шепнешком те пиша, докато имам сила.
Аз за тебе туптя.
А ти
притисни ме по-плътно към себе си. Пак.
Че не ми достига последната сърдечна капка,
за да те обезсмъртя.

Споделено мълчание

(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства.
Мълчи ми се от разни думи, дето са увиснали в пространството като уморени птици, не намерили дом да ги приюти.
Мълчи ми се от страховете на няколко неуверености, които превземат вярата и не оставят път на надеждата.
Мълчи ми се от многото изкривени огледала по пътя на живота ми, защото оглеждат с предразсъдъците си.
Мълчи ми се от разминаванията във времето, които оставят бездни.
Мълчи ми се от стените, стените, стените... които само стягат, а не помагат на никой.
Мълчи ми се от онова мълчание, което е вярно единствено на идеята за себе си.
Мълчи ми се от невъзможности и защото не е вярно, че всичко зависи само от теб — не и когато засяга двама.
Мълчи ми се от липсата на откровения, когато именно те са единствения лек.
Мълчи ми се – за това и за много други неща... когато не ме разбират.
Но знам, че ти ме разбираш. Дори все още да не си чул нищо. Знаеш –  когато срещнеш някой и чувстваш, че можеш да му довериш и най-съкровеното си.
И затова не ти мълча.
С теб искам да говоря.
Да се разкрия, разтворя...
Именно за нещата, за които ми се мълчи.

Спомените

Спомените ни са мост. Към усещания, които би искал да не губиш никога. Към трепети, които са превръщали нощите ти в безкрайност. Към болки, които си мислил нелечими. Към рани, които си си представял вечно кървящи. Но и към човек, който вече не съществува, който вече не си. Спомените са моста, извисяващ се над всичко преодоляно. Не го изгаряй! Нека остане видим пътят, който си извървял.

Помни ме...

Аз пътувам с теб.

Изпращане

Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.

Ще Те извървя

Ще Те извървя.
Макар да знам, че нямаш край.
От онова кръстовище, пресякло моя път,
до вливането ти със Млечния.
Ще Те продължа дори отвъд,
където всяко име е блестяща вечност.

Вярваш ли ми?

Не съм
като късмета,
провидението,
щастието,
любовта.
Те ще те изоставят. 

Аз – не.

Последствия

Не ни беше страх
да си играем с огъня.
Оцеляхме.
Сега
топлим душите си
със спомени.

Съдбовната

Една среща погледна в мен,
но виждаше друга.

Жалко.

Защото аз виждах точно нея
в другите.
От цял живот.

Любовта няма очи

Рисувам те.
Не както те виждат.
Нито както се виждаш.
Просто както Си.
Любовта няма очи.
За едно сърце и един щрих стига.
За твоето... не го намирам.
Така не се побираш.
Как се рисува необятност?!
Защото си навсякъде!