Кафе с райбер

„На дъното на всяко сърце има утайка.“  Козма Прутко

Кафе с райбер, аз и ти в една стая.
Сами. С димящи чаши насреща ни.
Недокоснати. С цвят на Ад, с вкус на Рая.
Неподсладен. Захарта е във мислите.

Полепват по теб, не пропускат извивка.
Чертаят горещо по въздишките леки.

Влюбват се безнадеждно в една плаха усмивка

И замират върху устните меки. 

Замъгляват леко очите ти, като пара.

Но не достатъчно бързо, за да видя на дъното.

Без утайка е... Какво ще ти остане тогава?!

Две чаши кафе и аз, отдалечаващ се в тъмното.