Искам да видя очите ти голи,
но доброволно от тебе съблечени,
доверчиво посрещащи моите
и готови да бъдат прочетени.
Каквото имаш, приемам за свое –
всеки страх, самота или липса.
Споделеното прави ме твоя.
Любовта е жажда за истина.
Ще видиш моите вече така,
от всяко було напълно лишени.
Ще се срещнем само с поглед сега,
нека запазим душите си цели.
Ако можем…
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар