сряда, 27 май 2015 г.

21 грама



Понякога е свита, до просторност.
С треперещи стени, но под стабилен.
С вибрации от минаващите хора,
беззвучност от мелодии стаила.

Прозрачна в плътността на чувствата,
загръщащи с гранитната си нежност
сърцевината ѝ - таяща спусъка
на ледения жупел от копнежи.

С раздран килим, съшиван и на кръпки,
извезан всъщност е с конци от спомени
в картини, с дирята на всички стъпки -
кои отминали, кои превърнали се в корени.

С отворена врата за свят залостен.
С градина розово - трънлива, с аромат
приканващ онзи дълго чакан гостенин
през прага да премине към дома.

И още има, пълен лабиринт.
Една душа е, друго нямам да предложа.
Привидно лека е - грама двайсет и един.
Ако не ти тежи, светът ще е възможен!

четвъртък, 21 май 2015 г.

Сувенир

Оставила съм ги на теб.
Изписала съм ти въздишки,
сърдечен тон и тишина,
полу - разбрани истини.
Замряла песен, синева
и облаци, накацали на петолиние.
Беззвучно падаща сълза,
безкраен хоризонт... и ние.
Зеленото на лятната трева,
росата по краката боси,
ухание на люляк и поля,
вълни и пясък...
Толкова въпроси.
И отговори, скрити очебийно.
Животът в думи. Някой друг пунктир,
подсказващ ме... привидно.
Оставила съм ги на теб. 
Аз – сувенир.

сряда, 20 май 2015 г.

Оградите



Оградите –
за мен са само стимул за познание –
защо са там, какво ли ги държи.
Дали не пускат никого да влиза
или пък другите да защити
от нещо скрито вътре, на дълбоко…

Оградите –
те имат своето ‘защото’.

събота, 16 май 2015 г.

Простота/La semplicità




Простота

Простота е да се разголиш пред другите.
А ние сме в такова затруднение да бъдем истински с останалите.
Страхуваме се да бъдем криворазбрани, да се покажем слаби, да се окажем в ръцете на този срещу нас.
Не се излагаме никога на показ.
Защото ни липсва силата да бъдем хора,
онази, която ни помага да приемам нашите лимити,
която ни кара да ги разберем, давайки им смисъл и превръщайки ги в енергия, именно в сила.
Обичам простотата, която е придружена със скромност.
Харесвам скитниците.
Харесвам хората, които знаят да слушат вятъра по кожата си, да усетят аромата на нещата, да уловят същността им.
Онези, чиято плът е в контакт с плътта на света.
Защото там има истина, там има сладост, там има чувствителност, там има все още любов.

~Алда Мерини
Превод: Надежда Тошкова



La semplicità

La semplicità è mettersi nudi davanti agli altri.
E noi abbiamo tanta difficoltà ad essere veri con gli altri.
Abbiamo timore di essere fraintesi, di apparire fragili,
di finire alla mercé di chi ci sta di fronte.
Non ci esponiamo mai.
Perché ci manca la forza di essere uomini,
quella che ci fa accettare i nostri limiti,
che ce li fa comprendere, dandogli senso e trasformandoli in energia, in forza appunto.
Io amo la semplicità che si accompagna con l'umiltà.
Mi piacciono i barboni.
Mi piace la gente che sa ascoltare il vento sulla propria pelle,
sentire gli odori delle cose,
catturarne l'anima.
Quelli che hanno la carne a contatto con la carne del mondo.
Perché lì c'è verità, lì c'è dolcezza, lì c'è sensibilità, lì c'è ancora amore.
~Alda Merini

вторник, 12 май 2015 г.

Таралеж?


Игла подир игла, бодли нагъсто
избили са по крехката душа.
Не можеш да погалиш нито с пръстче,
ни да усети твойта топлина.
От шум се свива, врява не обича -
заостря копията към света.
И тъй стои, дори и не наднича,
обгърнат плътно в свойта самота.
Затворен в мнима сигурност е, знам.
А иска ми се тъй да го прегърна...
И не за другите бодлите му са там -
те болка са от доверие невърнато.

събота, 9 май 2015 г.

Sorriso di donna/ Усмивка на жена

Sorridi donna
sorridi sempre alla vita
anche se lei non ti sorride.

Sorridi agli amori finiti
sorridi ai tuoi dolori
sorridi comunque.

Il tuo sorriso sarà
luce per il tuo cammino
faro per naviganti sperduti.

Il tuo sorriso sarà:
un bacio di mamma
un battito d’ali
un raggio di sole per tutti.
(Alda Merini)
***
Усмихвай се, жена
усмихвай се винаги на живота,
дори и той да не ти се усмихва.

Усмихвай се на отминали любови,
усмихвай се на болките си,
усмихвай се въпреки всичко.

Усмивката ти ще бъде
светлина по пътя ти,
фар за моряци изгубени.

Усмивката ти ще бъде
майчина целувка,
мах на криле,
слънчев лъч за всички.

четвъртък, 7 май 2015 г.

Късмет


















Не е късмет четирилистна детелина, 
нито калинката в ръка. 
Късмет е да обичаш, да те има
в нечии мисли и сърца.