Игра на зарове

Дава ни способността да разбираме, 

но без възможността да го правим.

Любовта обяснява смисъла, 

но разумът не е съгласен.

Остава един изход подсказан,

до където стигаме -  Вярата.

И пак не разбираме, но приемаме.

Господ наистина с нас си играе на зарове.

Сън мой

Ето я и твоята маска - тъмнината.

Кураж, сън мой, появи се!

Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.

А аз ще се престоря, че не те познавам 

като те забравя. 

Има разговори...

Има разговори, които те карат да мислиш. Които те карат да се смееш и които те учат на нещо. Тези, които остават в теб. Точно те. Случва се да започнеш да използваш изразите на другия, думите му. Така, с начинa му да изразява себе си, се чувстваш близо до него. И когато изречеш една фраза случайно, след време, и си спомниш за някой - колко обич има в това.

Знам

Знам, че болката е ослепително бяла.

И белите хора сияят, но тъжно.

Вътре са пълни с толкова мрак,

също бял. И светлина не задържат.

Познавам тъмен, непрогледен човек.

С трудна усмивка, но любовта му - прозрачна.

Не заслепява, но свети близо до теб.

Знам, че цветовете нищо не значат.