Цвят

 

Искаш да знаеш действителния цвят
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение, само с истината.

Угаси звездите, когато луната я няма,
за да те погълне поне веднъж нощта.
Напълно.

Така поглъщам и аз.
Но без изгрев.

Ще угасиш ли звездите?

Неделен обяд

 

В неделя
след нас
останаха само
празните чинии
от консумацията на
недохранената ни любов.

Остатъците ѝ
все още плуват
в канавката на сърцето -
една огромна локва,
запълваща дълбокия белег
от този мълчалив обяд.

Да бъдеш нужен

 

Какво е един фар на надеждата без своя пътешественик, когото да окуражава и води към спасението?
Просто една угасена лампа на брега на един, все още, ничий дом.

Да бъдеш нужен те кара да светиш.

На раздяла

 

Тишината ми прегърне ли те, е море -

погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.

Неписано ли е - не може да се случи,
дори и с извинение, че закъснява.
На въпреки любов не ще получиш.
Аз тръгвам тихо. Тъй е на раздяла.

***

 

Колкото и гладък да е живота,
мисълта е ръб,
на който се закачат
онези чувства,
които се опитваш да отхвърлиш.
Накрая
ще изпързаляш само себе си.

 

Думи

 

Мислите
са разяждащ
червей,
докато
не се превърнат
в пеперуди.