При емоциите логика няма

Когато преминаваш през хаос и бури, оценяваш много повече постигнатото. Дори и понякога да ни се струва, че нещата са безнадеждно объркани, няма значение. По един или друг начин пътят минава и през най-непроходимите места. Компасът на сърцето ни води винаги в правилната посока. Дълбоко в себе си знаем кое е правилно и кое - не. Разумът може само да анализира онова, което сърцето му предлага. И да се убеди за сетен път, че при емоциите логика няма...

Прегръдката

Post by Corner of the wishes.

Когато бяхме „ние“

Научих се да страдам.
Вече знам,
че мога  да се справям със разделите.
И макар да ти се струва, че ще видиш ада
утехата е в цветното на преживелиците.
В споделяното, в тайнственото заедно,
което няма начин как да си отиде.
В смеха, шегите и игрите палави,
в съучастнически поглед на разбиране.
В останалата топлина от сливане
на кожа, плът, желания, въздишки.
В екстаза на душевното откриване
в приемане на пълното ти „всичко“.
И вместо да се взираш в празното,
от теб щом някой близък си отиде,
си казваш - липсата не е най-важното.
Остава ценното - когато бяхме „ние“.

В пътя ми нататък

От миналото взимам само пламъка
на огньовете, горели ми душата.
А пепелта я разпилявам благодарна-
не ми е нужна в пътя ми нататък.

От миналото взимам само аромата
на дъхавите срещи на съдбата.
Не правя си хербарий от цветята-
не са ми нужни в пътя ми нататък.

От миналото взимам само трепета
на хилядите пеперуди във стомаха.
А в бъдещето искам само с теб да съм-
ти нужен си ми в пътя ми нататък. 

Щом да загубиш някой те е страх

Пресечен дъх, зеници разширени,
внезапен студ и бледност, пустота.
И мислите във миг опустошени,
в парализа запрени с немота.

Светът се смачкал в точица една
и свил е всеки порив на надежда.
И въздухът промъква се едва,
а силите ти само те подвеждат.

Във гърлото ти паника се впива,
оплита думите, от звуците краде.
Не знаеш вече и дали те има,
дали ще бъдеш утре и къде.

През сълзи неспасяеми проглеждаш
във себе си и казваш си : "разбрах"!
Все туй ще те обзема неизбежно,
щом да загубиш някой те е страх.

Мъдри идиоти

„Когато съветваме някого, почти винаги сме мъдри.
За себе си обаче, почти винаги сме идиоти.“
F. J. Bautist

Аз се питам „защо“?
Случва се понякога съветите, които даваме на приятели, за нас да са неприложими.
Защото „не е същото“...
Каква логика!
Уж всеки за себе си най-добре знае какво е най-добро.
Уж следвайки сърцето, няма да сгрешим.
или
Уж оставайки студени и разсъдливи, без да се поддаваме на емоциите, можем да анализираме точно и да вземем съответното правилно решение.
Уж...
А съветите на другите - на онези, които виждат нещата отстрани, с друг поглед, тях захвърляме в кошчето.

Естествено, без да поставям всички под общ знаменател, но...
поне веднъж в живота си всеки един от нас се е намирал в такава ситуация - мъдър за другите, идиот за себе си!

Да си помислим!

#nanito