четвъртък, 31 януари 2019 г.

Налей ми



Налей ми себе си.
От тебе ще отпия.
Че всичко друго вече съм опитала.
Безвкусно е самотното ми вино
и няма тръпка в пътя ми изминат.

Бъди любов.
И трябва само капка.
За жадният и малко е достатъчно.
Напукани са мислите ми гладни
и грапаво сърцето, от очакване.

Налей ми!
Искам да съм пълна.
Един живот е, затова е даден.
Да бъдем истина от обич – заедно,
преди забравата да ни погълне...

неделя, 27 януари 2019 г.

Опит да извая себе си



„От нямане остава ли следа?“
Селвер

откъртвам си
малки парченца страх
за да мога да срещна теб

най-големият оставих за ръцете ти

накрая срещнах себе си
когато те няма
и един страх за прегръщане

заобичах черното
завинаги
с болката да не съм първа

сряда, 23 януари 2019 г.

Луната знае



Луната знае,
че не трябва
прекалено искряща да бъде,
да не засегне
с блясъка си
тъгата на мечтите несбъднати.
Нежно сияе,
топъл лъч
грижливо запален, трепти –
жълта лампа
и под нея
заспиват звезди.

вторник, 22 януари 2019 г.

И в отвъдното



Той е един. Един е от многото,
които се спират да разгледат вратата ти.
Не го плаши резето, че отдавна е хлопнало,
защото знае ти вече коя си.

И влиза, до теб е – просто там му е мястото.
Не взима нищо, а дарява на сърцето ти своето.
Неусетно разхлабва и премахва оковите,
и си спомняш как красива е душата разголена.

В очите му виждаш, че ти си морето,
в което се ражда и умира в едно слънцето.
Че ти, само ти си онова място, където
принадлежи. Тук, сега и в отвъдното.


понеделник, 21 януари 2019 г.

Безсъница



Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда –
оазисът във нея да откриеш,
но да заобичаш първо липсата му.
Нощта е тъкмо затова безсъница,
на всеки един самотник отредена –
една любов да има споделена.

сряда, 16 януари 2019 г.

***


за нея
беше по-важно
че я облича
в чувства

и се остави
да я съблече от
всичко останало

неделя, 6 януари 2019 г.

Надценено

Надценено е мълчанието.
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина,
която те засища
и се уталожваш като пясък
след бурята на празнословни делници.
Изписвам думи
и се боря
с мълчанието на вятърните мелници.

Не се губят



Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема.
Затворените ми очи
те разпознават.
Твоите ръце мен –
не.

Не се губят хората.
Само спират
да се чув(ств)ат.