Отдалеч

Ти си...
Ти си солта на морето,
без която устните ми не биха имали този вкус
Ти си аромата
на онази липа пред прозореца ми,
без който пролетта не би дошла.
Ти си онова перо
от опашката ми на птица,
без което не бих могла да поема вярната посока.
Ти си онази капка дъжд,
без която не може да се изпълни погледа ми с тъга, готов да прелее.

Ти си онази точка на замръзване,
без която една сълза не би се превърнала в диамант.

Ти си онзи вятър,
без който не бих познала ласката на дъха.
Ти си онази топлина,
която не те оставя да забравиш, че те има.
Някъде.
И си сам по себе си живот.     

Усмихвам ти се, отдалеч.