Онова безмълвие

Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига
в ума ти да потъна и открия
пространството, в което дишам.
А времето говори ми на "ние".
Там те намирам и се сливаме,
разменяме се в собствената същност,
огледалата криви се разбиват 
и в себе си накрая се завръщаме.
Очаквам те в това безмълвие,
с което те познавам и обичам,
което ме стопява. А звукът му
на моето мълчание прилича.

Незабележимо

 

Вярвам, 

че звездите са родени в някоя благоуханна пролет, 

след залеза на мечтите, 

от хиляди малки черешови цветчета, 

откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър 

и плавно понесени далеч, 

и нагоре, нагоре, нагоре - 

в безкрая,

където всяка нощ танцуват 

своите нежни мечтания да срещнат отново 

слънцето. 

И тръпнат в очакване, 

блестящи от надежда в невежеството си. 

А нежният вятър все още ги милва, 

незабележим.

Едно море

 

Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.

Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки.
Звъни смехът му в зимата на дните.

А в ледената самота,
едно море, от безнадеждни дълбини,
сърцето си разбива във скалите.

По Шекспир

 

снимка: @michellebishoff

Шум от сърце.
От върха на ножа
капе умора.
Будни са раните.
Не затварям клепачи -
само под тях те има.
А водата тече ли, 
тече.
И някакви си мостове.
Други светове.
Много шум (от сърце)
за нищо.

2017

Праг

 

нося на всяка болка

щом успях да понеса
думите ти