Срещи

Съдбовните.
Тези срещи се осъществяват от двама.
И винаги се питам едно:
Как може твоя сродна душа да бъде някой, който се страхува от залога, не прави нищо и дори се оттегля, когато ти си готов на всичко?!
Има нещо сбъркано в това.
Представата ни. Силното ни желание за споделяне, за единство.
Предизвикват ни да приписваме правилните неща в грешните хора.
Предизвикват ни да търсим. Неща, които не се намират. А просто се случват.
Срещите между сродни души са еднакво осъзнати и от двамата. Без съмнение. Без страх.
И няма разминаване.
Затова са съдбовни.

Дом

Бездомно е самотното сърце.
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.

Любима ласка, топъл нежен глас.
Разбиращи очи, щом стане тъжно.
И поглед, който казва "нас".
Любов. От друго няма нужда.

Нужна ми е пустота

Нужна ми е

пустота 

до безкрайност,

за да побера

един миг болка

от любов.

Такава нежност

 

Не с устни ме целуна.

Такава нежност

не знаех, че превръща се в носталгия.

Тъгата ти със моята танцува.

И като в стих

римува своите стъпки със оставане.

Обичам те.

И с цялата прозрачност

на чувствата си дълго те целувам.

С такава нежност

научих, че тъгата се лекува.

Предизвестие за зима

Тези есенни акорди,
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.

Погледът ти е музика,
който разказва как звучи тишината
след ураганите на листопада
по отдалечаващи се стъпки.

Мълчаливо присъствие
има само онзи,
който вече си е отишъл.

Точно като теб,
когато се срещнахме.
Предизвестие за зима.