понеделник, 29 август 2016 г.

Неизбежни

 

Избрах теб.
Винаги бих избирала теб.
Избрах те заедно с трудностите, в моментите, когато те няма и липсата се усеща като убиваща глътка въздух във вените.
Избрах те в неизвестното, което връзва очите ми, за да предизвика страховете ми, но разтваря сърцето, за да освободи смелостта ми, учейки ме на търпение.
Избрах те с увереността на онази лудост, наричана любов, която ме кара да вярвам в чудеса и че умея да ги правя за теб.
Избрах те с неконтролируемите тръпки по цялото тяло, усещайки близостта ти.
Избрах те с леденото спокойствие на онзи, който знае и приема последствията от изборите си.
Избрах теб с ясното съзнание, че си единственият възможен избор.
Избрах теб в мълчаливото споделяне на душата.
И в разбирането. На теб. И мен.
С желанието да те позная без остатък.
И да ти предложа себе си. Без остатък.
Това, което си.
Това, което съм.
Неизбежни.


събота, 27 август 2016 г.

Сърцето надписва

Съзнанието трие от мисълта всяко име,
за да може сънят да се настани удобно.
А сърцето надписва ли, надписва...

вторник, 16 август 2016 г.

Да преначертаеш



Онези  моменти,  когато  искаш  да  кажеш  толкова  неща,  а думите са неуловими. 
Когато чувствата преливат от всеки съд, където си искал да ги побереш и давят гърлото ти. 
И се опитват да избият през очите ти, но ги натикваш обратно, с усмивка, и слагаш огледалните си очила. 
А в тях не се отразява причината и точно това те кара да мълчиш още повече и да преглъщаш. И пак да търсиш думите, в десет излишни чернови, и пак да зачертаваш, защото ти се струва малко. Всичко ти се струва малко. 
И изглеждаш малка, смалена, невидима. Точка. 
Изгубена на белия лист на Съдбата. 
От която се опитваш да крадеш. Знаци, думи, смисъл. 
За да преначертаеш написаното за теб. 
Според душата ти. 
И според всичко онова, което продължава да прелива от теб.


Не искам да търся смисъла в думите


Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти казва "недей" и има кой да ти каже "ти можеш";
в неочаквано подадената ръка, когато залиташ от ръба на несигурността си;
в грижливо приготвения горещ чай или силно питие, за да преглътнеш тъгата или гнева си;
в телефонно обаждане с изреченото най-обикновено "как си", тонът на което обаче е по-важен от въпроса;
в смелостта на директния поглед, точната дефиниция на нещата и откровеното "да" или "не";
в една простичка усмивка, пък дори и да е изпратена от хиляди километри разстояние;
в споделянето не само на това, което имаш, но и на това, което си;
в малките и глупави неща, на които понякога не обръщаме и внимание;
в...
Търсим смисъл във всяко нещо. За да определим стойността и важността, която има за нас. Така сме устроени. Отсяваме. И не на думи.
А един жест сам по себе си е Смисъл. Израз. Желание. Близост. Отношение.
И е важен.


сряда, 10 август 2016 г.

Сън в ежедневие



Събличайки се от ежедневието, оставяме чувствата незащитени да навлязат в полята на желанията и да изберат звездите за следване в сънищата ни. Съзнателно се отдаваме на несъзнателното и му вярваме. Жадуваме го, търсим го и го изживяваме, сънувайки. До следващата утрин. Или докато не решим този сън да стане реалност. Ежедневие. От което да не ни се иска да се съблечем.

вторник, 9 август 2016 г.

Бъди

 

Фото: Vincent, 1981 by Robert Mapplethorpe

Ако искаш да кажеш нещо - кажи го,  не се опитвай.
Ако искаш да направиш нещо - направи го,  не се опитвай.
Ако искаш да промениш нещо - промени го, не се опитвай.
Ако искаш да имаш нещо - вземи го,  не се опитвай.
Ако искаш да изхвърлиш нещо - изхвърли го, не се опитвай.
Ако искаш да си нещо - бъди,  не се опитвай.
Живей!
Изправи се,
бори се,
обичай,
раздавай,
лети,
дишай,
приемай,
благодари,
уважавай,
доверявай се,
храни се с доверие и обич,
прегръщай,
разтваряй в себе си,
разтвори се в друг,
дарявай,
усмихвай,
усмихни се,
погали с поглед,
люби с мисъл,
бъди Смисъл.



четвъртък, 4 август 2016 г.

ФАР



Обожавам морските фарове. С цялата им символика и впечатляващ изглед.
На самотен страж, устояващ на яростта на морето, непоколебим във времето.
На твърда крепост, приютила топлината на лъча на надеждата.
На вечно присъстващ ориентир, сигурност и увереност в неизвестното.
Бих живяла на такова място.
Бих била такова място.
За някого.


Познавам



Знаеш ли, ти си прекрасен човек!
Да, точно ти!

Познавам сърцето ти.
Как пее радостно при предстояща среща с някой специален за теб.
Как потрепва от възбуда, когато този някой произнесе името ти.
Как се разтапя в нежност, когато срещне един определен поглед.
Как се издува до пръсване от любов, подготвяйки специален подарък.
Как прескача по някой удар в очакване на една усмивка и прегръдка.
Как замира, когато всичко това увисва във въздуха.

Познавам душата ти.
Как се свива при всяко замиране на сърцето.
Как се чувства смачкана от най-желаните длани.
Как е изстисквана до последната капка с претенции от този, който даряваш най-щедро.
Как се сбръчква, когато си подлаган на съмнение от този, на когото най-много си се доверил.
Как я порязва всяко едно обвинение, изречено от най-нежните устни.
Как се превръща в незначителна точица, смалена от високомерието в погледа на най-любимите очи.
Как се оказва притисната в ъгъла и заклещена зад решетките на обсебващи чувства. 
Как се раздира от мъка заради криворазбраната и изтъргувана любов.
Как жадува за съвместен полет, а се оказва с оковани криле. 

Познавам сърцето ти, защото това е минало моето сърце.
Познавам душата ти, защото това е минала моята душа.
Познавам всяка гънка, всеки стон, всеки порив, всеки трепет. 

Познавам и жаждата за свобода. 
Надълбоко. 
В теб. 
В мен. 
Познавам любовта ти. 
И си прекрасен! Човек! 



Единственото място



Понякога да си в нечии мисли 
е единственото място, 
където си свободен.

сряда, 3 август 2016 г.

Най-тихото обичане


Прераждам се в очите ти на лято,
окъпана в морето им, като Венера.
Изплувам на брега ти. И ме чакаш.
Забравяме за всяко наше „вчера“.

За белезите (колко са красиви!),
дори ненужното ни вече „късно е“.
Събрали сме единствено надеждите
от песъчинките, изтекли между пръстите.

Това е мястото. Без повече въпроси.
Умира всяка мисъл върху теб,
намерила покой. Защото ти си
отдавна търсен отговор на мен.

Отказвам се от всичките химери,
Теории на вероятности. Големи взривове.
Реално в две ръце да се намирам,
заключили в прегръдка любовта,
побираща най-тихото обичане,
ми стига.

06.07.2016