Последно

Морето се скова. Останал в клопка,

морякът жадно гледаше вълните

как с ледените сърпове на котва

отваряха пробойни в висините.

Проклинаше земята под краката си

и чуждата жена в момент на слабост.

Но всъщност заслужаваше камата ѝ,

пробола го в лъжовната му наглост.

Защо ли трябваше му с нея да заменя

на вятъра свободната прегръдка.

Измамата, той знаеше, че свива времето.

И като ресто само болка връща.

Остана непростен и сам, предаден.

Морето за измяната му отмъщаваше –

затвори се - студено, безпощадно.

И път назад безмилостно отказваше.

Далеч от кораба земята го поглъщаше,

усещаше кръвта как кал размива.

Пътуването е последно, няма връщане.

Да имаше вълнà поне! Че си отива...

ТАМ, ОТ ЛЯВО…

Там, от ляво, усещане за теб.
Остро, като свредел ме пробива.
Там, на мястото, където
трябваше сърце да има…

ДОКОСВАШ МЕ…

Докосваш ме като аромат на цвете –
незабележимо, нежно, деликатно.
Но белязващо, дълбоко и насищащо.
И разцъфтявам…

Аз ги пращам

Напомня ли ти моите извивки
Луната, когато се закръгля?
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?

Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност,

в прегръдката си тъмна и дълбока, 

как погледът ти води към безбрежност 

и би те следвала в коя да е посока?

И имаш ли усещане за преданост

светулката до теб щом не угасва,

а лъч дарява ти и в пътя ти те следва?

Кажи, усещаш ли ги...

Защото аз ги пращам!

Мълчание в рими

Поезията придава звучност на мълчанието. 
— Венцеслав Константинов

Мълчание в рими, с ритъм на песен, 
напявам негласно, с трептящо сърце.
И в напева тих ти така си отнесен,
че в мечтите политаш далече от мен...

Ключ за щастие

 

Не знам защо повечето хора си мислят, че щастието е заключено и им трябва определен ключ, за да го достигнат. Но то не се достига. 

Щастието се постига. 

Без нечие чуждо одобрение и разрешение. С повече смелост и самоувереност. С ясното съзнание, че ако наистина го искаш, няма кой да ти попречи да си щастлив. Вероятно някой има властта да ви нарани, да ви разколебае или обезкуражи. И ако този някой съзнава тази своя власт и я използва срещу вас, е време да му я отнемете. 

Харесва ви идеята за ключ към щастието? Отключете разума си и чувствата сами ще го последват!

Луда свобода

Едно мечтание за полет сред лазура,
понесени от собствени криле.
Една любов, граничеща със лудост,
която ти ги дава без да ще
отплата или празни обещания,
единствено да бъде жива тя
желае... Не трябват колебания.
Не само полет е с крилата ѝ, а Свобода.

Безлично

foto: Sofia Ajram 

Януари ли сме? Времето лети.
Годините топят се на снежинки.
Ненужен ли си, даже не боли
от липсата на някакви си близки.
Не чувстваш, нямаш да дадеш.
Безлично е да бъдеш изоставен.
И даже няма никой да те спре
каквото и да искаш да направиш.
И сам си господар и повелител.
И нищо, че си леко и циник.
Съдбата да ти стане покровител?
Удобен случай да ѝ се изсмееш във очите!

Земетръс

Разкриваш се бавно, необятна вселена. 
И ме прегръщаш с твоята забрава. 
Докосвам звездите ти, в светлина озарена. 
И магия в звезден прах завладява ме.

 
*

Казват от разстояние, че виждаш по-ясно. 
И картината е стойностна в цялото.
Но да познаеш в детайл е прекрасно. 
Откриваш вълшебството на невидяното. 

*
Да се слееш с тишина говоряща е приказно. 
На нощта ти намерих се в центъра. 
От мечтание превърна се в реално и истинско. 
И ме разтърси. 
Като на земетръс в епицентъра!

Закодиран

Дали те обичам?
И смееш да питаш!
Та с твоето име започнах да дишам.
Стаеният дъх
и треперещи пръсти
не можеш да видиш по листа написан. 
Горчивата капка
с гореща тревога
как плахо таи се в ъглите на погледа,
когато те няма
и празни са дните - 
топлината намирам единствено в спомена.
Безумната радост
и лудо препускане
от дума на дума в непонятни брътвежи,
когато до мен си
и знам, че оставаш,
и сбъдваш ми всичките тайни копнежи.
Тишината уютна
на мълчаната нежност,
когато страстта преди е горяла.
И сладката песен
на сърцето ми влюбено,
щом само присъстваш - и чувствам се цяла.
Внезапната ярост
и свити юмруци,
когато опасност над света ти надвисва.
Въоръжена със вяра
и с доспехи от истина
да те браня готова съм в' всякаква битка.
Дали те обичам?
Не знам, не личи ли?
Не можеш да видиш по листа написан.
Единствено букви,
препинателни знаци...
И в тях закодиран е целият смисъл!

По-добре

Когато дойде краят (не изведнъж)
и питаш се дали пък няма друг,
това ще е, защото знаеш,
че някой има винаги... Но тук
да казвам вече е излишно,
а време имаше да разбереш...
Не друг, а друга има всъщност
и заради нея тръгвам си от теб.
Коя ли? Аз съм! Цялата и пълна,
душа и тяло - многолика, но една.
Не я позна, остана вън - погълнат
от себе си... Е, по-добре сама!

Лайтмотив

Дочувам музика, е моят лайтмотив.
Отвътре някъде неспирно той извира.
Описва ме до нота, звук и стих.
Но да го изпълни, никой не намирам.

Отказах се да търся виртуози - 

на партитурата перфектните интерпретатори. 

И само слушам, в очакване на този,

чиято музика прониква във душата ми.

До изворът да стигне, до началото.

Да се припознае в моят лайтмотив.

И в симфоничен унисон на цялото 

да зазвучи причината защо съм жива.

Наивно

Как само се опитва времето
да ти открадне настроението.
Но дъждът не знае, че усмивката
отвътре грее, щом е истинска.
Че има си причина своя, тайна,
да свети и да е така омайна.
И капки няколко, и вятър леден
не я гасят, не е за нея ден последен.

Как само е наивно времето,
щом иска да открадне настроението.