вторник, 24 март 2015 г.

Позволявам си

Позволявам си да ми липсваш, 
в онези моменти, когато 
в пейзажа околен се вписваш, 
сякаш тук си и още е лято. 

Позволявам си за теб да тъгувам, 
да се питам дали си обичан 
там, където избра да пътуваш...
Но тъгата ми ражда усмивка. 

Позволявам си да вляза във спомена, 
да живея за мъничко в него, 
да остана там толкова, колкото 
ми е нужно, за да бъда пак с тебе. 

Позволявам си да ми липсваш, 
да си в мечтите ми даже. 
Там са хората, които обичам 
и за мен са наистина важни.

понеделник, 23 март 2015 г.

Стая


Вино, 
лунна светлина.
Стая,
мъж, жена. 

Сенки,
пламъци игриви.
Свещ,
рисунки живи. 

Пръсти,
гола кожа -
две тела
с души под ножа. 

Танц магичен
и въздишки страстни.
Устни
хапани, подвластни. 

Две сърца
с единна песен,
две лица
и поглед втренчен. 

Време
с неизбежно темпо,
бързи ласки
с' сълзи в гърлото, но...
 
Тихо,
на ухо "обичам те",
силно
отчаяние и вричане. 

Вплитане
в прегръдка сетна -
две души
и адът в сметката.

Сбогом,
той и тя в посоки разни. 
Ресто?
Хлад и мъка в стая празна.



петък, 20 март 2015 г.

От там започни


снимка: Elena Sariñena
Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени -
тръгвай сам, не трябва ти нищо. 

Не ти трябват даже „приятели“,
вървяли с теб по светлото време,
но оставили небрежно следата ти
щом на тъмно навлязъл си с бреме.
Без тях ще е лека съдбата ти.

Имаш нужда само да вземеш ти
туй, което ти сгрява сърцето - 
мечтите твои с надежда омесени, 
малко любов и душа от небето.
От там започни, където си себе си.


сряда, 18 март 2015 г.

Защо да пиша за любов


Не пиша за любов, защо ли трябва -
да вземе някой пък да ми повярва?

Защо ли са му трепети любовни -
дали го топлят в утрини дъждовни?
А ласките, в прегръдките от нежност,
дали ще дават някаква надежда?
И в погледа ми, скрита светлината,
дали така ще му е нужна в мрака?
Дарено сляпо, ключето на сърцето,
дали ще му се стори то проклето?
С отворена душа на показ, жива,
дали като другар ще му отива?
И в търсене на близостта съдбовна
дали ще се намерят тези отговори?

Защо да пиша за любов, не ми и трябва.
Да ме заобича някой и да му повярвам...

вторник, 17 март 2015 г.

ВОДОПАД



По ресните на покрива сълзят водопади
От дъжда непрестанен, плач небесен и жаден
За мъст закъсняла, утоляваща горест.

За удавника късно е, няма прошка без доблест.

Неразделност



От пяната на морските вълни
се раждам, сякаш съм Венера -
под погледа на твоите звезди
и жаждата ти лунна ме превзема.
Усетила безбрежна самота
и повей лек, рефрен на тъжна песен,
обгръщам те с ефирния воал,
дарявайки с целувка свойта нежност.
И тръпнеща под твоето докосване,
ръцете вплитат пръсти ненаситни.
Не виждаш ли? Излишни са въпросите.
Душите сродни се намират винаги.
Копнежите с мечтите споделени,
надеждите и вярата във другия
насищат самотата с неразделност.
Не я прокуждам, изпълвам я с безумия...

Като това, да срещна теб.


САМОТА




поетичен диалог
Надежда Тошкова
Влади Владимиров


Влади
Оставих се в онази самота,
в която ме изпълваха и дните...
Превивах се от всяка нищета,
под погледа прекрасен на звездите.
Под погледа на жълтата луна,
под прилив нов единствен на вълните...
Но търся теб аз прелестна жена,
наистина те търся по следите...
И виждам те облечена с воал,
тъй както се облича красотата...
Лицето ти прогонило печал,
ръцете ти прогонили тъгата...
А погледа ти толкова красив,
ех как да се разкае красотата...
Докосваш ми и ставам все по - жив...
Кажи ми как пропъждаш самотата?

Надежда 
От пяната на морските вълни 
се раждам, сякаш съм Венера - 
под погледа на твоите звезди 
и жаждата ти лунна ме превзема. 
Усетила безбрежна самота 
и повей лек, рефрен на тъжна песен, 
Обгръщам те с ефирния воал, 
дарявайки с целувка своята нежност. 
И тръпнеща под твоето докосване, 
ръцете вплитат пръсти ненаситни. 
Не виждаш ли? Излишни са въпросите. 
Душите сродни се намират винаги. 
Копнежите с мечтите споделени, 
надеждите и вярата във другия 
насищат самотата с неразделност. 
Не я прокуждам, изпълвам я с безумия...

Като това, да срещна теб

Влади
О, да тя срещата привлича,
в пътеките на истината знам,
сърцето ми сърцето ти обича
и после се развихря огнен плам...
И после се разкъсва синевата,
и после преоткрива се нощта,
от допира прекрасен на телата,
от сладостния стон и на страстта...
И ласката открива в миг ръцете,
най - нежните най чистите ръце,
а после пак запяват ветровете,
за моето, за твоето сърце...
И жаждата самата опознава,
така като в пустинята вода...
И ехото от стъпките остава,
остава и любовната следа...
И истина остава в тишината,
и искане на всеки ден дори....
Познавам те, открих аз в теб жената,
в която обичта без край зари...
И исках те, и търсех те, и ето,
на прага ми се спря със вечерта-
и две сълзи се спряха на лицето,
от щастие, че виждам любовта!

Надежда Тошкова
Влади Владимиров


понеделник, 16 март 2015 г.

MODÀ – TUTTO NON È NIENTE/ ВСИЧКО Е НИЩО(БЕЗ ТЕБ)



Scusa il disturbo, volevo solo dimostrarti, anche se sbaglio, che se scrivo ho più coraggio per parlare,
per dimostrarti che anche quando stiamo insieme e sto in silenzio provo di tutto..
e mi chiedo, senza mai capire bene, quello che tu stai provando..
E mi confondi e mi accontento di far l’amore con la pelle, con un tuo abbraccio,
con un semplice mano nella mano, camminando passo dopo passo
anche se soffro… e anche se sbaglio..

Non sono un santo e te l’ho detto. Non l’ho nascosto sin dal primo giorno in cui ti ho conosciuta

e ti ho rivelato che son pazzo..
ma sono pronto a dimostrarti che c’è altro
e vorrei tanto regalarti tutto il meglio che mi porto dentro e cancellare il resto
ma tu sei fredda e ti difendi e di barriere ti circondi..

Sarò banale ma son sicuro che da amici non potrebbe funzionare
quando provi un’attrazione così forte da non riuscire più a pensare a niente
tranne a quanto sei speciale e a come poi mi fai sentire quando vedo che stai bene
anche in un piccolo paese senza case e senza strade
con te accanto posso rinunciare a tutto..
Tanto tutto senza te vicino è niente…

Ti prego di’ qualcosa anche se può far male
chiedimi pure di sparire, di dimenticare, di non tornare,
di far finta che non sei speciale
ma allontanami ti prego se poi pensi che in qualunque modo tra noi due non possa funzionare,
no tra noi due non possa funzionare, no tra noi due non possa funzionare…

***

Съжалявам за безпокойството,

исках само просто да ти покажа, дори и да греша,

че ако пиша имам повече кураж да говоря,

да ти покажа, че дори и когато сме заедно и съм мълчалив, усещам всичко…

и се питам, без никога да разбера добре, това което изпитваш…

И ме объркваш

и се задоволявам да се любя с кожата ти, с една твоя прегръдка,

с простото ръка в ръка, разхождайки се, крачка след крачка

дори и да страдам… и дори и да греша…

Не съм светец и ти го казах.

Не съм го крил, още от първят ден, в който те познах и ти разкрих, че съм луд…

Но съм готов да ти покажа, че има и друго

и бих желал да ти даря най-доброто от себе си, изтривайки останалото

но ти си студена и се защитаваш, и с бариери се заобикаляш…

Ще съм банален, но съм уверен, че като приятели няма да се получи.

Когато усещаш толкова силно привличане, че не успяваш да мислиш за нищо друго

освен за това колко си специална и как ме караш да се чувствам след като те видя, че си добре.

Дори и в някое малко селце без къщи и улици

с теб близо до мен мога да се откажа от всичко…

И без това всичко без ти да си до мен е нищо…

Моля те, кажи нещо, дори и да предизвика болка

поискай дори и да изчезна, да забравя, да не се завръщам,

да се преструвам, че не си специална,

но отдалечи ме, моля те, ако мислиш по някакъв начин, че между нас двамата няма да се получи

не, между нас двамата не може да се получи

не, между нас двамата не може да се получи…

ГОЛОТАТА НА МИСЛИТЕ



С голотата на мислите, 
през Голгота на маските, 
ще се открием ли чисти 
или ще се обесим на кръстове. 
Ще разтворим ли храмът
от душа, с литургия
или съвестта с етикет е
на пазарна сергия. 
Заради страх от докосване 
и приятелска близост, 
Любовта ще износваме 
до последната низост. 
И останали кухи, 
с голотата на мислите, 
ще бъдем ли чути 
или ще потънем в безличие?

събота, 14 март 2015 г.

Три опита




Колко му трябва на човек да полети? 
Една идея, две мечти...
Три опита с отскок. И ти 
уверено до мен да си.

петък, 13 март 2015 г.

Устни

Устни... и мисъл за целувка.
Ефирна, с нежност и любов.
И страстно пламенна, дълбока.
След туй отмираща - отронено листо.

четвъртък, 12 март 2015 г.

Парфюмът


Парфюмът ми? Смених го – Jeux d’amour. 
Сега играя, любовта е несериозна. 
А твоят? Дори да си с милиони други, 
ще го улавям все един и същ – 
луд си до безбожност… 


Няма губещи





Няма губещи в любовта! 
Има само неосъзнали богатството ѝ, 
дори когато си е отишла.

вторник, 10 март 2015 г.

Нюанси в черно бяло


Променяш ми пулса –
от замиращ на бесен,
дъха ми накъсваш,
а да дишам е лесно.
Усещам света -
с цветове е изпълнен,
но единствено ти
в черно-бяло изпъкваш.
Светлини, полусенки -
те са твойта натура.
Да се плъзна по тебе
и да слеем контури.
Те бръсначи са остри
и запълнени с черно,
сякаш много въпроси
са ги острили гневно.
И докосващи моите
меки, плавни извивки,
кръвта ми е отговор,
оцветяваща дните ти.
Но се влюбвам в душата ти,
и в света черно-бял.
И се отдавам с нюансите
само на тебе, изцяло.

неделя, 8 март 2015 г.

Бели сънища



И в бяло потъват мислите ми,
в бели сънища се превръщат. 
С бели криле политащи, 
все при теб се завръщат... 

събота, 7 март 2015 г.

Няма невъзможна любов


Няма невъзможна любов.
Тя винаги е възможна, консумацията ѝ може би не.

петък, 6 март 2015 г.

Някои факти не се променят




И какво като е петък?!
Някои факти не се променят, независимо кой е денят от седмицата. Неподвластни на времето. Неостаряващи и захранващи те с онази лимфа, наречена живот. Толкова е просто. Нужен е само правилния фокус, насочващ те именно върху тях, не върху календара. И без това скоро ще откъснеш поредната му страница. Но едно 'обичам те', сутрешна топла прегръдка и целувка по челото сякаш спират всеки бягащ ден. И остава само този миг. На вечност.

Доверие?!




Доверие?! 
Нямам различни дефиниции за него във времето, 
имам различни критерии за избор на хората, на които да го дам.


четвъртък, 5 март 2015 г.

Няма тайни




Няма тайни, има неоткрити истини.
В пазвата си пазим сърчицата.
Да ги открие някой само колко искаме.
А посрещаме го с нож в ръката.
Но за някои размисляме. И с ножа
раздираме си дрехата, тъй, доверчиво.
На чуждите ръце предлагаш гола кожа
и всичко дето тя покрива.
Докосват те. Или поне така си мислят,
прокарвайки ръце по твоето тяло.
А пазвата открита как трепти -
сърцето от очакване е натежало.
Откриват те, в цъфтежа си прекрасна.
Сияйна, заслепителна зора.
Но всичко спира... Някак си угасваш.
Не търсят повече, не виждат в теб душа.
А тя е там. И толкова е близо.
И вижда се, открита е, и не е сън.
Но в крайна сметка и това е истина -
остава всеки с туй за дето е дошъл.
И пак със ножа във ръката сме насреща,
и с тела покварени от пръсти ненаситни.
Но с души отворени, сърцата ни - горещи,
за който няма тайни и ни открива истински.




сряда, 4 март 2015 г.

Един ред само





Един ред само е достатъчен 
Света да си оставиш зад гърба. 
И губи всяка прозаичност 
В магия се превръща, щом чета.

вторник, 3 март 2015 г.

Клоунът в мен



Един до друг стоиме в полуздрача,
пред огледалото сме аз и ти.
И с погледа четем каквото значим,
защо полага ни се този грим.
Сълза рисуваш, лицето ти гротеска.
Но бликва смях - изпълнил си задачата.
Застинала съм, с красотата блесвам.
Но аз гримирам се, за да не плача...



понеделник, 2 март 2015 г.

Изглежда лудост


Тук вали. Похлопва тихо щората
и капките звънят във унисон. 

Каква ли музика навява в хората, 
щом стъпки танцови редят бегом.
Подсвирква вятърът. Обръщат се листата
на този негов заиграващ зов.
Завихрят се и заедно създават
арабеск на листопадната любов.
Един капчук напява монотонно
и капка подир капка се излива,
самоотвержен е и неуморно,
дарява себе си на ручей дивен.
Тъгата някак плахо се опитва
да се намеси, спускаща мъгла.
Но фината дантела се наплита
на втора кожа върху омагьосана жена. 
Изглежда лудост, от щастие искряща.
И мокра, с коси обливани от дъжд.
Поглеждам се - това съм аз, прекрасна. 
Във вековен танц с любимия ми мъж.