Застанала на прага съм.
Да вляза значи да изляза
и да остана там.
Не знам.
Промяната не буди страх.
Дали не е измамно равновесие
сигурността да виждаш тоз и онзи свят?
Единият със сигурност ще бъде мой.
Сега избирам кой.
понеделник, 4 ноември 2013 г.
На прага
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар