Хората не се губят

Хората не се губят.
Губят се разни неща като ключове, фиби, писалки. Неща, които лесно ти се изплъзват от ръцете, защото са дребни, малки, почти незначителни.
Хората, тях преставаме да ги търсим. Защото дребни, малки, незначителни, почти ненужни за нас.
Или точно обратното - огромни. Толкова, че сме ужасени да им предоставим нужното пространство. Защото заемат твърде много, там вътре - между сърцето, мислите, чувствата.

Съществуваш

Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство.
А пътят ти е просто заблуждение.
Че винаги си там, където
от всяка болка ражда се целувка.
И съществуваш. Неизменно.

Не понасям страхливците

Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това поднасят най-ненужното оправдание: „Не исках да те нараня“.
Единственото, което наранява, е лъжата. Любовта в тези случаи и без това се оказва не любов.
Някои мъже нямат нужда от топки. Смелост нямат. Нито чувство за отговорност. Имат само някакви болни претенции, които предявяват над теб. Дали в случаите, когато едва те познават или когато са минали години и вече са някъде с друга... Имат някакво перверзно чувство за контрол. Илюзорна представа за собственост. И големина на атрибути, които изобщо не притежават.
Не понасям страхливците, които ревнуват до смърт без повод. Онези, за които твоята дума не значи нищо пред филмите в главата им.
Нямаш право на обжалване.
Не понасям страхливците, които казват, че те обичат и си носят калъпа на тяхната представа за обич, мъчейки се да те натикат в него. Само защото искат да те имат. И ако не се побираш, ти го изкарват през носа. По „мъжки“. Самодоволно. „От любов“.
Ако наистина искаш да познаеш един мъж, не го разпитвай - може да те излъже. Не гледай приятелите му - всички са до време. Не чакай да се разкрие - много малко наистина го правят.
Просто виж от какво се гордее.  Големината на раменете му понякога не е от предлагане на рамо. А от чупене на нечие друго (сърце).

  20.10.2017

Таормина

Ех, Таормина...

Обичам те през зимата -
спокойна,
отпусната по склоновете на умората
с въздишката на леден бриз от облекчение,
достигнала йонийските вълни в подножието,
избавена от задуха на лятото,
от впиващите пръсти на туристите
по тялото ти гърчещо, набръчкано
и погледите, пиещи безмилостно
от възрастта ти...
Обичам те, когато си сама
и каменните улици стенат от носталгия
по стъпките на босоноги сицилианки
в онези времена, чиито спомен
остава само в песента на вятъра...