Абстрактнa

                                                                                   Art Pier Toffoletti

Видях те, беше там... и ме подмина.
А аз направих се, че търся някой друг.
Въртях се в кръг, светът ми се размива
в усещане за празнота. И този път
картината размазана е безвъзвратно.
Не стигат мойте чувствени бои
да върнат хармонията обратно
в душата ми... защото липсваш ти.
Разделях цветовете с топлина,
нанасях ги отново и отново...
Безсмислено - копнежът отлетя
с лиричното и нежното зад гроба.
Смених платното - толкова е просто.
На бялото изглеждам непохватна.
Нарочно е - боите ми изтичат в хаос -
за ценителите вече съм абстрактна.

Очаквана интимност

Вечерта
е очаквана интимност
с онзи поглед
галещ кожата ти
но стоплящ те отвътре
хипнотизиращ те
като пламъче на свещ
в което разчиташ дяволското
но те кара да се чувстваш
ангелски
и самият ти гориш
от нетърпение
да заченеш звездите
които ти липсват
и виждаш единствено
в онзи поглед

Как да се противопоставиш на живота?

Всичко, което заслужава, си струва чакането.
Верните и истински неща не се изменят във времето. Като някои мисли, които са ти идвали наум някога, а се оказват актуални и сега. Само че с тази разлика, че ги отнасяш към различни хора. Защото хората... се променят. Ти се променяш. Преоткриваш нови светове, които се вписват в твоя така естествено. И се усещаш като мъничка частица, идеално пасваща на място, за което не си и подозирал съществуването. Понякога изненадата от това откритие е толкова голяма, че ти трябва малко време, за да го приемеш. А понякога влизаш в борба със себе си и собствените си вярвания до момента, защото новото е нещо много по-голямо от всичко срещано до сега и съзнаваш, че промяната вътре в теб е неизбежна. А с това и промяна на всичко заобикалящо те. Страх. Но страхът не спасява. Нито спира. Само забавя. Неизбежното. Новият ти поглед. От и към теб. Еволюираш. Просто го приеми. И се учи. Да бъдеш промяната.
Обичам много една мисъл:
" Който не може да се промени, нищо не може да промени."~ Сун Дзъ
Как да се противопоставиш на живота?
Не можеш. Той е промяна.

Take what you need

 Харесват ми тези малки, налепени по стените листчета, които те приканват да си вземеш онова, от което имаш нужда. Винаги са предизвиквали усмивка у мен. Заради онези щедри и любвеобилни хора, които ги изготвят и разпространяват. Сякаш предлагат част от своето щастие и пълнота, споделят своята любов, подкрепят със своята вяра и надежда, помагат със своя оптимизъм. Имало е моменти, когато ми се е искало да откъсна и отнеса със себе си целият лист, заедно с всичко, което предлага - дотам съм се чувствала обезверена и крещяща за помощ. В други такива, виждайки тези запълващи липси предложения, съм се питала от какво точно имам нужда и кой може да ми го даде. С течение на времето, израствайки с плесниците и прегръдките на живота, се научих да откривам всяко едно нещо, което смятах че ми липсва, вътре в себе си. Чудото на любовта, надеждата за в бъдеще, вярата в доброто, куражът да преодолееш страховете си и още, и още - човешката душа е бездънен кладенец, който засища всяка жажда. Сега се усмихвам, гледайки един от тези листове със запълващи липси предложения и го залепвам на стената си.
Моят кладенец е пълен. А вашият?

Животът не чака никой

Всяка една максима, мисъл, кредо, дори чувства, отговорят на определен период от време. След това настъпва промяна. 

Животът не чака никой, продължава без да ни пита дали сме готови или сме съгласни с промените. Неизменно се променяме и ние, и начинът, по който гледаме на нещата или себе си. 

Инатът да се придържаш към едно-единствено верую, е безсмислен.

За теб, който имаш нужда...

За теб, който имаш нужда да го чуеш,
да го почувстваш,
да го изживееш,
да го приемеш,
да го скъташ надълбоко...
Обичам те! ♡

Любовта без думи

Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат “търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“.
Допирът по свойски интимен с признанието „ аз съм твой и ти си моя“.
Лекото притискане на ръка, за да кажеш „ тук съм за теб“.
Дълбоката, уютна прегръдка да почувстваш, че „всичко ще бъде наред.“
Любовта без думи е докосване.

В душата.