Оцелял

Гневът е вятър. Началото на буря.

Развихри ли се, себе си помита.

И всичко що е дребно и нищожно

го следва в нищото, отлита.

Остава чисто. Остава само важното.

С усещане за лекота и справедливост.

Парчетата те правят цялостен

и оцелял в света на живите.

Светът е буря. В тебе е примирие.

Страхът отмира, няма съжаление.

Стените се издигат от неверници.

Но ти живееш с вятърните мелници.

Тази дреха, с която ме облече тогава

Когато отне дъха ми и усетих твоя...
Тази дреха, с която ме облече тогава,
ухаеща на летен бриз, море и мускус,
сега отново е на раменете ми.
Ефирни са спомените, които галят душата ми.
Завърнали се моменти от времето без съжаления
оживяват за миг и ме изпълват
без да се превръщам в техен затворник.
Затова ги придружавам да отминат с усмивка.
Аз съм винаги в моето сега,
но тази дреха не се забравя, все още е на раменете ми и ме топли.
Любовта ухае на летен бриз, море и мускус, на теб.
И не се съблича.

От сърце

С чиста съвест можеш да кажеш, че си избрал от сърце, когато възможностите ти са предоставени наведнъж. А ние цял живот правим последователни избори. 

Срещаме хора и шансове по различно време, когато вече много решения са взети, напреднал си по пътя си и не можеш да се върнеш назад. 

Тогава няма как да не се питаш: "Защо?!" и да не негодуваш срещу съдбата. 

Но не ти остава нищо друго, освен да дадеш най-доброто от себе си и да продължиш напред. По пътя ти, избран до момента или в нова посока. 

И може би някога, някъде някоя друга комбинация на съдбата ще ти даде онази възможност, с която изборът ти да е от сърце, не заради обстоятелства.

Очакването

Очакването е с обветрено лице
и поглед дълъг като хоризонт,

с отпуснати във празното ръце,

полюшващи се като скършен клон.
От бавното изтичане на времето,
минаващо случайно покрай него,
остава недокоснато. Неверието
тук е безприютно, заедно с егото.
И цялото безсмислие на словото
отишло си е, както чувствата.
Останало сърцето в безтегловност,
пази надеждата. Тя не напуска.

Най-справедлива

Най-справедлива

е любовта.

Не признава нищо друго,

освен истината за теб.

За да се срещнем отново

Няма нужда да се разделяме,

за да се срещнем отново.

Няма нужда от географията,

да поставяме между нас обширни разстояния море, 

непреодолими масиви в мълчания,

планини от думи за премръзнали сезони. 

Няма нужда да се губим от поглед, 

нито да забравим топлината от допира на ръцете си,

вкуса на кожата на другия, 

извивките на ума му.

Няма нужда да се разделяме.

Достатъчно е

да се промени

поне един от нас.