Съвсем естествено

гори слънце по пладне,

ясно е сутрин, вечер

съвсем, съвсем естествено 

сухо пропуква земята,

устните, 

сърцето 

е бездна, 

в която стремглаво 

политат прах, пепел,

вятър

притварят щори клепачи

един поглед, очи 

без вяра, 

с вяра

отцежда се бавно

последната капка влага,

пресъхва сълза

сълза

за друг поглед,

последно прогледнал

изчезнал

сред прах, пепел, 

вятър

тъма е сутрин, вечер, 

по пладне

дори да е ясно,

съвсем, съвсем естествено

слънцето е угаснало 

За погледите

 

Онези същества, които да говорят знаят,

те гледат, а в тебе - въпросителни.

Не ги разбираш, няма яснота.

А просто обожание или молба

намираш и няма даже мнителност -

така те гледат тези, дето лаят.

след погребението

тя е на четиринадесет и не иска 

да спи сама в своята стая

нито в твоята половина на нашето легло

затова ме избутва точно там и заема моето място

без прегръдка, без дума

тя иска да е до теб 

а аз - в теб

и двете вече знаем как наистина се остава при някого