Когато казват: "Рай",
първо, преди много време,
си представях само място.
Един безкраен девствен плаж, на чийто пясък
се виждат само моите стъпки.
Или гора. Гъста и с езеро прохладно, чийто бряг
е само с малък пристан, няма лодка.
И винаги е лято, няма сняг, и хора няма,
но има сянка, все още непознат, да не е празна самотата.
А след това, и то съвсем до скоро,
представях си определен човек.
До мен, завинаги. Или незнайно колко,
но винаги ни виждах двамата.
Това е Раят, казвах си, защото ръка в ръка е сбъдната мечта.
И е споделена самотата.
Сега,
когато казват: "Рай",
представям си единствено неспирно чувство
на благосъстояние, безгрижна вечност.
Духът ми, който няма нужда
от никаква борба, защото е. Да бъде себе си напълно е достатъчно,
без чувство за вина, без ничие определение.
Това е Раят, върховната наслада
от липсата на безпокойство зарад другите.
И не е нещо лошо - пълна самота.
Да ме прощават хората, но в Рая нямат място.
Доказва го на всички и смъртта.
