Морето е оловно

 

Морето е оловно.
И тежи.
Погълнало човешки мрак и грях,
помъкнало неволни тишини
на волни пътешественици
в свят, 
отпуснат във платната на съдби
по-силни от самите тях.
Морето дави в своите вълни
на мъката им
сдържания
плач.

* на един пътешественик

RSVP

 

Поезията
е поща
без отговор.

Мокри сънища

Заровил глава

в облака на
моето желание,
обрамчвам
с червило
основата
на твоето.

Валят мечти.

Там да остана

Опитвам да се свия.

Да стана невидима.

Да се събера.

В онези минути

на изтичащо време

между твоите длани.

И там да остана.

Като следа от сълза.

Остави ми поне вярата

 

От празните думи
и надежди, илюзии -
предпочитам аз ножа,
забит точно и бързо.
Може всичко да свърши
с вечна превръзка на раната.
Но недей ме лъжѝ!

Остави ми поне вярата...

Верига от дим

 

Гърдите ми -
кафе на зърна.
Опита ги.
Последва цигара.
Верига от дим
любовта ми
заклещва -
на навика
станала
жертва.

Не си измислям

 

Не си измислям светлината ти.
Не си измислям теб.
Нито топлината ти.
Не си измислям мен.
Не си измислям двамата.
В една прегръдка в утринта.
Която е без край,
ни без начало.
А само и единствено Сега.

19.11.2016

Нетърпимо

В онзи момент,

когато тежестта на деня е отминала и вечерта гальовно се опитва да ме приласкае с черното си кадифе,
когато жаждата разтваря устните ми нетърпеливо и поемам тръпчиви капки вино вместо твоите сокове,
когато ме прегръщат хладните чаршафи в опит да стоплят сърцето ми,
когато тишината е по-страшна дори от мълчанието и липсата се сприятелява с тъгата,
когато очите ми започват да виждат все по-навътре и навътре в мен и откриват все повече теб,
когато тялото не е нищо повече от тръпки,
тогава
е нетърпимо.
Желанието ми за теб.
И с всяка клетка, косъм, дъх и дух те викам.

И с всеки празен отговор се уча отново да дишам.

Мастилено

 

Всеки,

пресичащ
пътя ни,
пише върху ни.
Ти
ме беляза
мастилено
с устни.

Докосващи се устни

някои погледи
се преследват
така настойчиво
че се изплъзват
на разума
и потъват
потъват
потъват
един в друг
като
продължение
на две души
кръжащи наоколо
но никога
достатъчно близо
за да се докоснат
следвани от
две ръце
преплитащи се
в мълчалив пакт
галещо пазещ
онези
смели желания
и
негласни споразумения
напоени
със сладост
и страст
прошепнати
с нисък глас
от тръпнещи устни
в онзи момент
на очарование
предхождащ
първата целувка
когато
се колебаеш
между нежността
да се изгубиш
в очите
на другия
и плътското
желание
на два чифта устни
докосващи се
в една фина
и неописуема
магия

Любовта не се оправдава

 

Нямам намерение да се чувствам виновна.
Затова, че просто искам да си добре. И търся начин да се уверя, че е така.
Затова, че ми се ще всяка сутрин да ти пожелая прекрасен ден. И да те накарам да се усмихнеш. Дори да изглеждам глупаво понякога в опитите си.
Затова, че се стремя да бъда близо до теб. Не само, за да те усещам. А за да съм там при нужда, независимо каква.
Затова, че ме е грижа как се чувстваш. И защо.
Затова, че (ти) казвам как ме караш да се чувствам, без страх от последиците.
Затова, че изразявам свободно какво мисля, защото всеки го заслужава. Но ти повече от другите.
Затова, че всеки момент мисълта ми те придружава. Обичта ми също. И бдя над теб.
Затова, че съм това, което съм като вяра, надежда и любов. И ти си в тях.
Нямам намерение да се чувствам виновна за всичко това.
Само защото не съм жената до теб.

07.07.2017

• След дългогодишни разговори с жени, наричани "другата". Особено с една. Чувството е тяхно. И ги разбирам.

Излишно стихотворение

 

Недей ми казва думи без любов.
В мен ще издълбаят пещера и ще кънтят.
Ще се отблъсква ехото в сърцето ми, ще го напука.
А те в илюзии ще го облекат,
смъртта му да е по-красива и безшумна.

Недей ми казва думи без любов.
Защото вярата ми е на смисъла отвъд.
Ще се разбие в липсата на истина щом отпътуваш.
Но ти тогава няма да си тук.
А единствено причината лекува.
______
10.04.2017

Да срещнеш правилния човек

 

Да срещнеш ''правилния'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него.
Уважението на решенията. И на всичко останало.
Загрижеността. За теб като личност, като присъствие, като физическа единица дори.
Подкрепата. Насърчението. Вярата в теб.
Помощта да разкриеш себе си, да се утвърдиш, да се надградиш. Растеж.
Мълчаливото присъствие при болка, искрената радост от постиженията ти, усмивките, усмивките, усмивките...
Нежността и тактът, топлината, страстта, прозиращи зад толкова неща...
Свободата.
В това да знаеш, че си обичан, но да не претендират от теб задължителен отговор. Да нямат такъв, а да са до теб...

Да срещнеш ''правилния'' човек,
а да не го почувстваш...
И да го сложиш в графата "приятел".

Всичко е вътре в нас

 

Вярвам, че нещата се случват по определена причина, която в началото не винаги ни е известна. А понякога и по нататък.
Нищо не започва случайно.
И когато се намираш на някой път, който не познаваш и не знаеш дали е начало, среда или край на нещо, спомни си как си стигнал до там и какво те е довело.
Върни се в онзи момент, когато си взел едно решение и се запитай защо.
Отговорът сега различен ли е от тогава? А промяната на какво се дължи? Ваша ли е? Или поискана от някой?
Всичко е вътре в нас. И понякога причината за нещо, е да можем да стигнем до правилните въпроси.
Аз за себе си знам.

Приготвила съм ти нещо

 

Приготвила съм ти нещо -
мои стихове само за тебе.
Купих тефтерче красиво,
в което да събера себе си.

Стои вече месеци
на шкафчето до главата ми.
Не успявам да го запълня -
така тръпне ръката ми.

Толкова думи запазени
в гърлото ми треперят...
Листата остават празни,
а написаното - в мене.

Приготвила съм ти нещо -
любовта ми само за тебе.
Вземи ме в ръце и чети ме!
Аз съм ти стих и постеля.

мълчаНИЕ

 

Премълчаваш нас,

за да запазиш себе си.

Поне един да живее...

Цял живот

 

Лъжата

ми носи камъни,
с които истината ми
строи гнездо.

Отглеждам доверие.

Вътре

Отиде си надеждата.

След теб.

Времето ни заедно простена.

Застина в минало.

Като мъртвото море,

от което се опитах да те взема.

Ръцете ми

са в търсеща окръжност.

Накрая сключват се

единствено около мен.

А хората

са само отражения

в тъгата на едно небе.

И стана хладно.

Близо до студено.

И пусто е.

Безкрайна степ.

Насреща ми единствен вятър.

Леден.

И няма никой.

Никой,

който да го спре.

16.11.2016

Там

Аромат, пренасящ ме вкъщи.
С него отново ме докосва земята ни.
Отново е време за дълго чакани
прегръдки топли,
скули -
солени и мокри.
Зеници поглъщащи, ласкави.
Замиращ глас:
"Ало, там ли си?
Чакам те..."
Но някои от тях остават
глухи.
И няма как да получа.
Няма да видя,
да усетя,
да чуя
колкото и да са жадувани.
Някои прегръдки, погледи, срещи...
са само в душата.
В сърцето.

Прахта

Мълчанието

е прахта

върху „трябваше“.


18.05.2017

Грей

аз съм

слънчогледът

чакащ

слънцето си

всяка нощ

а ти 

грееш

на обратната страна

на земята

Сън(м)

 

Неделя.

Какво ли правиш в неделя?
Дали успяваш да откраднеш няколко часа повече в обятията на Морфей?
Сънуваш ли?
Какво?
Сънувам теб.
В обятията ти, ми.
Прегръдка.
Това сънувам.
Близост.
Без думи.
Само топлина и твоя аромат.
Да говори сърцето.
Дори очите няма нужда да виждат, затворени са.
Усет.
Целувка по шията.
И ми се ще да остана така завинаги...

Когато рухваш

Когато рухваш,
повечето виждат
само грохота
на падението,
но само един чува
въздишката
на облекчение.

Той е причината
и лечението.


27.06.2017