Да поемем отговорност

Един познат остава на улицата. Не в България, в чужбина. Новината ме шокира. 

 Така става - губиш работа, не можеш да плащаш повече сметки и квартира, нямаш приятели наблизо, които да ти помогнат. Свикнали сме да слушаме  подобни  новини за непознати. Напоследък времената са такива...И завити в топлата завивка на собствената ни  материална сигурност(?) съчувстваме, поклащаме невярващо глава и мърморим: „До къде стигнахме“. 

Оставаме само наблюдатели, пасивни и спазващи дистанция за сигурност, сякаш е заразно. Дори не си и задаваме въпроса: „Мога ли да направя нещо?“. Трябва наш близък, познат, приятел да бъде сполетян от това нещастие, за да се размърда нещо в съзнанието ни. Да започнем да търсим начин  да помогнем или поне да намерим и дадем нужната за оцеляване информация. А дали е достатъчно?

Мен лично ме обзема силно негодуване и гняв, да се чудиш къде да ги насочиш.

 Към себе си - че нямаш възможност да отговориш на вик за помощ? Може би.

 Към обществото - че е безучастно и дори презрително към подобни случаи? Разбира се! 

 Към управниците(не само в Бг, но и в цяла Европа) - че нямат адекватна политика за подпомагане на нуждаещите се от покрив? Без съмнение!

Този гняв и това негодуване може и да помогнат - ако не са глас в пустиня. 

Нужна ни е промяна, не е тайна за никого. Но не само да се гневим и негодуваме.

Трябва да се научим да поемаме отговорност!

Аз, като личност - да поема отговорност за всички отблъснати ръце, протегнати с молба за помощ!

Обществото - да поеме отговорност за липсата на адекватна реакция към всички нуждаещи се!

Управниците - да поемат най-после отговорност за народите си!

Стига с извиненията и оправданията!

Нека подадем ръка там, където има нужда - без значение дали е познат или не.

Нека дарим поне мъничко спокойствие и усмивка на нуждаещите се.

Нека не извръщаме поглед пред проблемите.

Нека бъдем отговорни!

До теб

Не искам да те контролирам, 

Теб - любим, приятел, познат.

Не искам да те манипулирам, да ти влияя, да ти се налагам.

Не искам да ти „намеквам“ с кого можеш да си прекарваш времето.

На кого да се довериш.

Изборът си е винаги твой.

Мога само мълчаливо да те подкрепя.

Да не те обвинявам, когато сгрешиш.

Да ти дам помощта си, дори и да не си ме помолил.

Да не те отдалечавам от приятелите ти.

Да споделя товара ти или радостта ти.

Да помогна за реализирането на мечтите ти.

Да ти дам от моята вяра, ако твоята не стига.

Да не ти позволявам да губиш надежда.

Да те изслушам , когато пожелаеш.

Искам само да съм до теб.

Да си свободен, но да знаеш, че ме има.

Мое небе

Изгубих ли пътя?

 Какво ми се случи?

 Мрак около мен се стеле.

Поглеждам нагоре-

Е зейнала пропаст.

Къде си мое звездно небе?

Луната самотна

И тъжна поглежда,

Оставена в мрака и тя.

Къде са звездите -

Любов и надежда

Къде ли и те са сега.

Свалиха ги, да -

на мен ги дариха.

Любов и надежда една,

Повярвах на думата дадена.

Но били са напразни слова.

Потънаха дните ми,

Отроних самотна сълза.

Погълна ме бездната,

Единствена аз

И тази самотна луна.

Изтича по  малко

Животът и Времето.

Нехаещи за мойта тъга.

Но толкова нужни -

Те балсам са за бремето,

За мен, жадната - глътка вода.

Събрах ги желанията -  всички накуп,

Любов и надежда една.

И върнах звездите на място,

Където ги чакаше тъжна луна.

Огряха ми пътя-.

Намерих и себе си.

Отворих очи и видях

Звездите, които

Били са до мен неизменно

Преди, в пропастта и сега.

Усмихвам се, вярвам и гледам нагоре -

Там виждам сияние,

 пълно с желания,

С милион обещания.

И ме карат да се чувствам добре.

Политам, свободна - леко перце.

Здравей, мое звездно небе!

Да прочетеш мълчанието

Говорим, говорим, говорим....толкова говорим.

Комуникацията е важна. Предаваш мислите си, чувствата и желанията си.

Даваш да се разбере какво е настроението ти, съобщаваш намеренията си, разкриваш себе си.

Слушаш останалите, съдиш за тях от мненията им, преценяваш ги.

Раждат се симпатии или неприязън. Определени пак от начина на комуникиране.

Винаги съм мислила и казвала, че откровенното отношение спрямо останалите,

Като за начало

 Отварям това ъгълче на желанията, където всяко едно такова има право да бъде чуто и удовлетворено. Където скритите помисли не са вече такива. Където мечтание и фантазия срещат реалността и се сливат. Винаги пред погледа на другите, но оставащи лични и неприкосновенни.


Това е моето ново начало, простичко и разбираемо. Без излишни претенции и очаквания. Един скок в неизвестното, едно пътуване без определена цел и дестинация. Само с намерението да му се насладя изцяло - без остатък, истински, без ограничения и скруполи, без оправдания. Да го почувствам, да му се отдам, да се доверя и да се оставя на течението. 


Предполагам всеки се нуждае от едно такова пространство за себе си. Едно малко ъгълче на лична свобода и осъществени желания. И ако ви харесва моето ъгълче, споделете едно желание, пък може и да се сбъдне!