Онзи сън

 

Foto © Antonio Mora. Where Dreams Will Take You

Събудиш ли се, наоколо не се оглеждай. 

Недостижимото е вътре в теб. 
Ненаситни мислите са за любов безбрежна. 
И с тях ще продължиш напред...
В страха да се окажеш сит обаче,
ще търсиш онзи сън в полуда, 
когато в коленичило очакване
разтапяше емоции в присъда.

  Надежда Тошкова


Приятелска реплика 

Реене

Оглозгах съдържанието на любовните емоции,
коленичило очакване доминира мойто "днес",
разтапям мислите в разтвора на страха,
обсебвам се от недостижимото,а сънят е още тук.
...
Предстои събуждане!

М.М.Й.

Топла душа

С приятел, който ви разбира, изслушва, подкрепя е лесно. С приятел, който ви показва грешките, изразява несъгласие без страх, спира ви на ръба на пропастта, а понякога и пада в нея заедно с вас - е незаменимо. И вие го оставяте да го направят, може би след не дотам убедително съпротивление. Защото се обичате. И знаете, че заедно ще излезете от каквато и да е ситуация. Или пък ще се намъкнете, кой знае. Защото сте и съучастници. И знаете. Знаете, че има кой да стопли душата ви!

В търсене

Какво доведе те пред моята врата?

Случаен път, поет от отегчение?

Или си в търсене на онова, 

което крие се зад моето видение?

Желаеш ли да влезеш? Аз съм тук.

И зная, че ме виждаш цялата.

И колкото и малка е пролуката, 

откривам ти се сякаш в огледало.

Защото имам нужда от това - 

в очите и душата ти да се огледам.

А ти огледа ли се в мен? Нима

страхът ти пречи... 

Няма ли да влезеш?

ДА ЗАПОЧНЕМ С ПРИЯТНОТО

Нов ден. Какви са първите ви мисли? Задачи по списък, някое задължение, неотложна работа или не дотам приятен разговор? 

Каква скука.

Започнете с приятните и доставящи удоволствие неща. 

Уловете първата усмивка за деня на човека до вас. И целунете крайчето ѝ. 

Дарете една топла и силна прегръдка, пък дори да е и на плюшената ви играчка. И затворете за миг очи в мечтание. 

Погалете ръката,  която ви поднася димящото кафе и я притиснете до бузата си, приласкайте я. 

Намигнете на лъчите , промъкващи се игриво през пердето, образуващи слънчеви зайчета. Или на капките дъжд, гонещи се в любовна игра по стъклата на прозореца. 

Сложете любимия си шал, онзи многоцветния, за да може дъгата да е постоянно пред очите ви.

И затваряйки външната врата, вземете със себе си и онзи парфюм, чието ухание неизменно ви води по пътя обратно към вашата крепост на щастието. 

На Прошки… а и не само

На прошки…
а и не само на този ден…
Прощавам първо на себе си –
-за наивността, с която по детски все още се опитвам да вярвам на хората.
-за добродушието, с което приемам опитите на някои малки душици да ме принизят на нивото им.
-за великодушието да не отвръщам на удара с удар.
-за търпението, с което изчаквам да отмине гневът ми.
-за неизменното търсене на доброто дори и там, където, изглежда го няма.
-за способността ми да обичам, дори до последна кръв да ме изцежда.
-за лоялността, която давам и не винаги плаща.
… и за толкова още неща, които ме правят това което съм, за да се или не се харесвам на останалите :)
Така, както прощавам на всеки един, заради това, което е.
Независимо дали ми харесва или не.
Единственото, което все още не успявам да простя, е нежеланието у някого за подобрение. Но и върху това работя.
Простено да ви е!

На прошки... а и не само

На прошки,
а и не само на този ден…
Прощавам първо на себе си -
- за наивността, с която по детски все още се опитвам да вярвам на хората.
- за добродушието, с което приемам опитите на някои малки душици да ме принизят на нивото им.
- за великодушието да не отвръщам на удара с удар.
- за търпението, с което изчаквам да отмине гневът ми.
- за неизменното търсене на доброто дори и там, където, изглежда го няма.
- за способността ми да обичам, дори до последна кръв да ме изцежда.
- за лоялността, която давам и не винаги плаща...
И за толкова още неща, които ме правят това което съм, за да се или не се харесвам на останалите.
Така, както приемам всеки един, заради това, което е.
Независимо дали ми харесва или не.
Единственото, което все още не успявам да простя, е нежеланието у някого за подобрение. Но и върху това работя.
Простено да ви е!

РЕШИХ…

Реших, че искам някого,

който знае какво точно иска.

Мен например!

СВЕТЪТ Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ

Светът е в твоите ръце.
Не се страхувай да го сграбчиш.
Придай му облик и сърце.
И то така, че да се надрастнеш.

ПО ДЕТСКИ

Ако искрената радост от дреболиите, неподправеното възхищение на новооткритите неща, непринудената съпричастност към състоянието на другите и незадоволителното любопитство към новото са неизменна част от детския живот, то аз искам да живея живота си по детски – без предубеждения и с леко наивно доверие, че нищо лошо не може да ми се случи, щом любимите хора са до мен!

Неизбежно

Размекнах се. И всичко е в мъгла.
Но нямам против в нея да се гмурна
и да се изгубя в ласкавата мекота
на сънищата ми...без да се завърна.

Трепти сърцето ми. И пръстите трептят.
Ще трябва да е някакво вълнение.
Че чувствам как накъсан е дъхът
и пулсът как танцува с ускорение.

Премрежих поглед с твоята съблазън.  

Усмивката ми се изпълни с обещания.
И всичките желания недоизказани
приеха тъй реални очертания.

Стените ми събори на руини.
Гориш отвътре, превзел ми барикадата.
Завземаш всяка педя на ума ми.
Доброволно изкачих се и на кладата.

Полегнах изнурена и покорна.
Напълно във властта ти се предадох.
Почувствах се робиня, волна.
Зависима във независимост останах.

Какъв финал! Не, само е началото.
Неизбежното започна щом те вкусих.
Съпротивата ми се обрече на провал,
щом в глътка мъжки поглед се изгубих.

Откак те срещнах

Думите ти върху мен са татуирани, 
в мислите ми твоят лик гравиран е. 
Пред теб душевността ми е съблечена, 
да бъда себе си до дъно съм обречена. 
Откак те срещнах... 

Спасение

От Любовта няма спасение,  
но точно в нея е спасението! 

"За какво ми е приятел, който ме съди?"

Не можеш да уважаваш или обичаш един човек, ако не го приемеш за това, което е. Иначе всичко се проектира върху представите ти за него, не върху самия него. За това са и разочарованията. Не защото хората не оправдават доверието ни, а защото често искаме да са различни от това, което са.

„Аз съм ти признателен, че ме приемаш такъв, какъвто съм. За какво ми е приятел, който ме съди? Ако приемам на масата си приятел, който куца аз го моля да седне, а не го карам да танцува.

Приятелю мой, ти си ми необходим така, както ми е необходим планински връх, дето човек може да диша!

…Да бъда с теб още веднъж…на масата на някоя малка кръчма от дъски с пролуки…и да вдигнем наздравица в покоя на една усмивка, която прилича на ясен ден.“

Екзюпери -„Писмо до един заложник“

ГЛАГОЛ НА ЕМОЦИИТЕ

Mi piace il verbo sentire. Sentire il rumore del mare, sentirne l’odore. Sentire il suono della pioggia che ti bagna le labbra. Sentire l’odore di chi ami, sentirne la voce e sentirlo col Cuore. Sentire è il verbo delle emozioni, ci si sdraia sulla schiena del mondo e si sente…
Alda Merini
○●○
Харесвам глаголът чувам/чувствам. Да чуеш шумът на морето, да почувстваш мириса му. Да чуеш ромона на дъжда, който мокри устните ти. Да почустваш аромата на този, когото обичаш, да чуеш гласа му и да го почувстваш със Сърцето. Чувствам/чувам е глаголът на емоциите, излегваш се на гръбнака на света и чувстваш/чуваш…
Алда Мерини

“sentire“ е глагол в италианският език с няколко значения/чувам, чувствам, усещам, долавям/ и при превод се губи част от очарованието. Опитах се да предам една прекрасна мисъл на една от любимите ми поетеси  Alda Merini.

Колко сте смели?

На кого да се довериш?

На онзи, който ти се разкрие напълно.

И трябва да си пълен с вяра и завладян от надежда, за да се разкриеш пръв.

Трябва да си безумно смел, за да изложиш душата си на оглед и да кажеш:

"Това съм аз и вярвам в теб!"

Колко сте смели?