желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
събота, 5 октомври 2013 г.
Мисли на глас
Винаги
съм се чудела какво кара хората да бъдат злобни. Наистина ли това им
носи удовлетворение или е само един вид отмъщение за нещо си, което не
са успели да преживеят?! Едва ли има еднозначен отговор, но вярвам, че
всичко е до характер и възпитание. И най-вече до желание. Всеки един от
нас, поне веднъж в живота си, е искал да обиди, нарани, унижи, потъпче
някого. Но човек сам избира да бъде това, което иска; да се държи по
определен начин; да покаже определено отношение. А за съзнателно
причиненото зло няма оправдание.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
„Наистина ли това им носи удовлетворение или е само един вид отмъщение за нещо си, което не са успели да преживеят?! “
ОтговорИзтриванеТук има много възможна истина.
. Наистина ли това им носи удовлетворение или е само един вид отмъщение за нещо си, което не са успели да преживеят?!
ОтговорИзтриване