Страданието изисква самота

Страданието изисква самота.

Егоистично те затваря в себе си - 

нехаеш как развива се света, 

но тежестта му цяла е на раменете ти.

Не търси лек, но носи облекчение,

когато му се предадеш изцяло.

Страданието е лично измерение,

да си простиш и да започнеш отначало.

Подобни

И с любовта, която от хората остава,

ще храня Господ,

всяка Негова представа

как се обича, 

дарява и дели...

Но знам, че не това ще го смили.

А сърцето мое, пълно с жал към Него,

за дето Себе си не може да прости

за нещо излязло изпод Негова ръка

или уста...

Неудовлетвореност с чувство за вина.

Това ще чувства, също като мен.

Щом сме подобни,

сме с едно и също бреме.

И еднакво страдаме, нали?

Познавам Господ, 

защото съм познала себе си.